Петко Дурмана, Дете 39/31

 

Завиждам на мама, тя гледа 1 и 2 канал, където всичко е наред, само трябва малко да се потърпи, и тя искрено вярва в това, и е готова да търпи, заради прекрасното бъдеще. Гледам я и ми се плаче… Това е същото като да кажеш на дете, че Дядо Мраз не съществува…

 

 

Превод от руски Владимир Сабоурин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.