Антон Терзиев, In the Circle Framework. Yana Kostova, curator. “Bulgarian Actionism. Salute Vienna!” at Gallery Circle+, 2005
Снегът вали в съня ми
като във коледните филми на „Холмарк“,
такова разточителство
от светлини, звездите са засрамени
и скриват очите си
зад тези облачни системи,
които цяла седмица прииждат
от снежните комини
на измръзналата планина.
В съня ми коледно звучи дори смъртта
и всички са съгласни с режисьора
да продължат напред
със оптимизъм и неуморно,
смъртта не заслужава да се спираме…
Предколедно вали в съня ми,
а някой зад стената се развиква,
жена пищи неистово,чак вие куче,
поглеждам към часовника,
във три среднощ е случката,
а аз съвсем предколедно
си мисля за убийство,
(по новините напоследък зачестиха).
Кварталът тихо е потънал
в кални улици, поставил е тампони
на ушите си и в алкохолната зависимост
на своите мечти не вижда и не чува,
небето ръси ситни капки влага,
душата му се мръщи,
а ангелите отминават бели
към някаква вълшебна дестинация,
дори не ме поглеждат
във три часа среднощ,
когато им се моля за съседите…
списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X
Харесват ми Вашите стихове.
Признавам си, че и аз слагам запушалки на ушите си, давам и сънотворно на сърцето си . Иначе да съм умряла досега.