Антон Терзиев, More money – Less blood, and More money – More blood, 25. 11. 2014, author’s blood, Fabriano artistico watercolor paper, extra white, 300lb, glass framed box, 70 x 44 cm, 2014 – 06.2021
днес видях един облак
жалко и
тихо прострелян
изпитах ужас
без сълзи за него
та нима мога
с нещичко да му помогна?
той облак
аз бяло цвете
разкъсан от лилави
лъчи
без плач, без рев
тих облак
който ми махаше ветровито
от небето
нима?
нима е толкова лесно да си облак?
и нима не откъснах от себе
си поне едно
венчелистче в негова чест?
някак разбирам
ние сме толкова различни
и толкова далеч
и дали разстоянието ни
различава
не
отроних венчелистче
поруменяло от скръб
че няма да съм
никога
облак
че съм цвете
тихо и жалко
Един бог знае
Как се озовах в твоето сърце
откакто се помня
съм пътник без посока
на престъпулката си
не съм хванала компас
помня само ножици
оттогава режа къс от себе си
и го разменям за сувенири
навсякъде където отида
Един бог знае
остана ли ми
нещо за даване
списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X