Антон Терзиев, 200% Pure Language, a performance with Katya Damyanova, Sofia, Bulgaria, 2009. Video, object
Bonfire of the Vanities
Един доминикански
свещеник
прорязъл с думи сърцето
на Куатроченто
проповядва страх и тъмнина
в Тоскана –
сред лозята на Кианти и
Сан Джиминяно
където
слънцето напуква бременните
гроздове
и сладката им кръв се
стича по ръцете…
Един монах
поискал да превърне
града на светлината
в град на аскетизъм и молитва –
възправя
разпятие
срещу
длето!
te Deum laudamus
срещу
terribilità!
Но как да убиеш Флоренция?
В нея голотата е
добродетел!
Давид
нехае за кладите
пламъкът
отказва да погълне
купола на Брунелески
„Вратите на Рая“
да изтрие стенописите на
Гирландайо.
1498…
Прахът от костите на
проповедника потъва в Арно.
Остава красотата –
единствената
форма на божественост.
Между Охайо и Алегени
Все още пазим спомена
още сме ние но тези
до нас и след нас
не ни
разпознават
ние сме
чужди
за тях
Все още пазим кръвта
но телата си тръгват
заминават си.
С тях поема на път паметта –
на очите
на пръстите
и милувките
Вашата кръв се влива
в друга река нашата бе
пренесена в куфари
потопена
между Охайо и
Алегени
Ще знаеш ли коя
съм била
как съм стояла с дни
край реката
няма да знаеш
как ръцете се давеха
как копаех
с пръстите гроб
портретът ми
няма да значи
нищо за теб
просто
една
непозната с къдрици
Тъмни силуети
край реката на
паметта:
Вземете си сбогом!
Вземете си сбогом!
Един баща иска да знае…
ужасът на нашите
сезонни раздели
отчаяние
превърнало се в навик
недоизказаности
вкочанелости
маски
от страх и вина
сълзи
влели се в голямата
вода на
незавръщането
една майка
тази-която-шепти-на-Бог
не усеща болката
and you little white cloud
tell her I’m alive and
doing well
doing well
the little white cloud
is not
responding
Кога ще си идвате?
кратка прегръдка
докосване
като пред края
децата потъват в голямата
вода на незавръщането
остава сърцето
трептяща
риба с мъртви хриле
списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X