Антон Терзиев, No Time For Losers project, digital print on Platinum Etching paper, 285lb, 3 piece set, 21x30cm each, photo: Gaby Grigorova, 2020
Категории и идеи, които нямат метафизична основа, следва да се възприемат като сатанински.
Тясноспециализираният човек по същността си е „робот“ и няма значение дали е IT или копач на гробове.
“Умниците от съветски тип“ (по Аверинцев) днес се превъплътиха или в зеленикави либерали, или в технократи.
Стандартизираният „тест за интелигентност“ на практика измерва равнището на дресировка.
Иронията има смисъл само по отношение на хора, които ще я разберат. За другите сарказмът е достатъчен и абсолютно задължителен.
Когато се говори за „общи правила“ за съществуване и за тяхното спазване, нека не забравяме, че единствените такива са Десетте Божии заповеди.
Фактът, че вече почти няма идеи за човека, а предимно за обществото, сам по себе си говори, че обществото е пред разпад.
Ако днес имаше поне един писател от Балзаков тип, каква ли „Човешка комедия“ щеше да напише.
След като ХХ век обяви края на „големите разкази“, остана обученият в баналности масов човек. Това вече не може да бъде променено.
Най-тъжните романи на ХХ век – „Човекът без качества“ на Роберт Музил и „Човекът вълк“ на Хесе. Най-интелигентски безсмислените – „Одисей“, както и повечето съвременни „нобелисти“.
Библията е фундаментален сборник от книги. Това е причината толкова често днес да довеждат до неадекватност.
И човекът, и кучето са интелигентни същества. Любовта и радостта обаче не са въпрос на интелигентност.
По своята същност понятието „интелигентност“ е дефиниция, определяща нивото на обучаемост на даден индивид. Жалко е, когато хората обръщат толкова много внимание на това.
списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X