Мариян Гоцев – Усмивка

Свят от прашинки
Изкуствени цветя
В гроба
На жена
Със старомоден десен
Сърцето плува във въздуха
Гроб на дете
От другата страна
Пръчки в полето
Форма на смърт
Софийски полета
В края на селския
Път

Влюбването е 10 милиона

Влюбването е като това да докарат пред вратата ви 10 милиона
– Здравейте, искате ли 10 милиона
– Да искам ги
– Заповядайте
– А искате ли и утре да ви докараме 10 милиона
– Да искам
– Имате ги
– А искате ли ежедневно да ви караме по 10 милиона
– Да искам
– Имате ги, а искате ли ежечасно да ви караме 10 милиона
– Искам
– Искате ли ежеминутно да ви караме по 10 милиона
– Абе карайте веее, мамка ви долна

Из Рап на люлинския келеш

отвращението, с което работя
може да се сравнява
само с отвращението
с което ми плащаш
но твоето дори закъснява
да не си бременна
50 годишна кучко

Из Рап на люлинския келеш

Пистите
На кокаиновите полета са къси
Ако си добър пилот на лек самолет
Ще се забавляваш
Оцеляването е императив
Начините за оцеляване – не

Из Рап на люлинския келеш

Да разсмееш сангвиник

някои хора гледат комарите върху езерото
Малко уважение много кинти.
не бих отказал
спартанско до посиняване на крайниците
сякаш е погълнал дявола
ловец на поезия
в ненормализираните
защото не гледате с цветни очи
изгледите от стаята са различни
сянката на африка на хоризонта
благословени, че не сме масов човек

Флуктуации на нищото

Чаплата е застинала на носа на крокодила
крокодилът е застинал във водата на нил
Водата на нил е застинала в съвършено огледало
В тишина е застинал вечният цикъл на нил

Вечно раждащият се
Ражда вечността на крокодила и чаплата
В своята вечност крокодилът и чаплата
Изпълняват съдба:

Чаплата е застинала на носа на крокодила
крокодилът е застинал във водата на нил
Водата на Нил е застинала в съвършено огледало
В тишина е застинал вечният цикъл на нил

Само Богът слънце
Суетливо бърза да се завърти
По синия кръг на небето
Вече няколко милиарда години

В замисъл на неродения
Вечно самотния
Нищо е вечно

В Света на хартията за опаковане на коледни подаръци
Е светло сребърно, златно и синьо
Няма измръзнали кучета, бездомни котки
Мъртви диоксинови гълъби
Изгорели старци
В необитаем приют

Едно ми канадско, едно ми арвардско, едно ми е ококорено, едно ми е мекащо, едно ми е национално, едно ми е провинциално, едно ми е бюджетно, едно ми е променливо, мило родно и убаво.
Даже един бел еднорог дойде на ливадата ма кучето го изеде
Викам са да гепимЕ бюджетни парички и субсидии от балъци данъколатци от ЕС и да одимЕ да живеемЕ у канада.
Чай малце, отрекохме се от канадското гражданство, за да гепимЕ в родината.
Пфу каръщина.
Ше се наложи с парите да одимЕ у шверйцария.

Усмивка
проклетата старица
изплезила език
пищи
свободна като
птица

списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X