Димитър Яранов, На всяко действие – противодействие, 120 х 210 см., масл. бои, платно, 2018
На брат ми Ернесто, защото продължаваме да вървим
“ …Мога да се изгубя в очевидното… Мога утре да скрия гласа си,
за да стане по моему… Мога да знам, че без вас боли повече (Ветуста Морла)
Останаха с наведени глави изхвърлените от дома си думи
останаха без музика освободени от затвора песни
останаха някои, защитени и уплашени от първоначалната пауза, останаха.
Отидоха си заекващи молитвите никога не изказани
Думи посинели от страх да бъдат изречени
Изречени бяха хората на езици, които сами те не говореха
дивашки гъргорения, непреведими, сдъвчени непреглътнати
в устите на всички,
Едно чук-чук, цъ-цъ, пуф, кльок…
вечна метафора неразпозната
останки от един отчужден език
замаскирани знаци опаковащи
Пластмасови бъдеща
Бягам от своя убийствен език
викаше онзи мъдрец Неизречим
да се преструвам, че нося уморената реч
там, на това място, където
Сексът се изгуби сред шубрака
Стрелям с нови думи, които да събудят човека
дуелирам се с бунтовни знаци, които да разкрият суровата истина
За изгревите без слънце.
Пиша четейки, чета вървейки, дишам,
Стрелям, дуелирам се, съпротивлявам се, събличам синтагми
пресявам изречения
измитам всички ненужни абзаци,
изплювам фрагменти от гняв
казвам не, не, не,
отварям прозорци
затварям вратата,
не съм за вас,
избягах в друг език,
Невъзможно е да ме хванете
Казвам не.
Казвам на теб да.
Превод от испански Катя Герова
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X