Димитър Яранов, Скелети, 60 х 80 см., масл. боя, платно, 2021
Цяла вечер прекарах в гората над хълма в компанията на едно диво прасе, което за мое учудване, говореше перфектен английски. Не разбираше нито дума български, затова комуникацията ни беше само на Шекспировия език. Би било нарушаване на добрия етикет да му задавам въпроси, затова не попитах къде се е научило да говори. Нападалите листа бяха направили естествен матрак от жълто-кафява шума и се чувствахме удобно. Любимата фраза на моя събеседник беше “the dice is cast”. Както му говоря нещо и изведнъж ни в клин, ни в ръкав: “the dice is cast”. Помислих, помислих и понеже не знаех какво има предвид, му отговорих на латински, за да не го разсърдя: “aleia acta est”-Цезаровия цитат, който по същество означава същото. Прасето кимна одобрително и ми даде да разбера, че цени уроците на историята. Неусетно съм заспал в разговори и на сутринта осъмнах сам. Дивото прасе беше изчезнало, но ми беше оставило няколко гъби за закуска. Съблякох тъмнината и облякох светлината на новия ден. Хапнах набързо, станах и се запътих по посока на изгрева.
Беше слънчев есенен ден някъде из периферията, която анархистът преведе от старогръцки като обиколка. Облече старата си тениска с надпис “change my mind” и тръгна към вътрешността на кръга да търси някой, който да му промени мнението. Стряскаше всеки срещнат с въпроса: ”Човече, защо да гласувам-та аз само преди няколко века направих своя избор, не върви да го сменям толкова често, а и освен това си изгубих гласа някъде из булото на мая, така че и да искам не бих могъл вече?” Минувачите го отминаваха безмълвни, но вътрешно радостни, че могат да упражнят своя вот, защото хората знаеха, че техният вот обича да се упражнява като един своеобразен фитнес маниак, който ако остане дълго без упражняване, изпада в абстиненция заради липса на ендорфини получавани от редовните тренировки.
Бялата котка с оранжевите петна ме погледна загадъчно с лилава усмивка, скочи върху стените на голото ми тяло и написа върху небето с хераклитовския си тебешир: „Промяната е абстрактна категория, съществуваща независимо от човешките желания, затова не може да бъде продължавана по желание на еднодневки.”
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X