Димитър Яранов, Ордени и медали, 100 х 100 см., акрил, платно, 2017
Ескимосите опустошаваха Перу.
Дядо се бореше с хуните.
Майка продаваше крекери на бедуините.
Една нощ, при пълнолуние
тя срещна лъв, дъвчещ Лев Толстой.
Бяхме затворници в сиропиталище в Краков;
в затвор в Панама;
в училище за слепи в Генуа.
В Япония ме научиха да ловя призраци
с бамбукови клечки за ориз.
В Амстердам видяхме Коледно дърво
през прозореца в бардак.
Сестра ми обикаляше френски бойни полета
през Първата Световна
да спасява калинки и пеперуди.
Тя щеше да занесе трептящо насекомо
в селска църква и да го остави на грижите на светец.
Нашата Съдба бе изобретателен измамник
работещ в гараж.
В Париж познавахме руска графиня,
търкаше подове в операта
с роза между зъбите си като Кармѐн.
Баща ми играеше мъртвец в немски филм.
Нямо кино. Пианистът-озвучител приличаше
на Едгар По с марокански фес.
На гърба на спяща акула
плавахме в бурния
Атла̀нтик през февруари,
набързо зашивахме дупките
в роклята сватбена на баба –
вместо платно за сала ни.
Следващото нещо, което знаехме
докато стояхме пред розов мотел в Аризона бе да си пеем:
„Обичам те, живот,
въпреки че отново ни се надсмиваш!“
Един ден, се присъединихме към тибетски монаси.
В Тибет имат свещена планина и от там
човек би могъл да види цял Лос Анжелис.
Ястие от Сардиния с козе сирене, Гръцки маслини,
Испанско вино и черен Руски хайвер –
пълен списък:
спомените винаги са гладни.
В Америка киноекраните бяха огромни като пирамидите.
Бродуей беше река, подобна на Нил,
претъпкана с шлепове и туристически лодки
носещи Клеопатра и нейния звяр една нощ в града.
Стояхме на ъгъла на „Четиридесет и втора”
търгувайки с флакони циганска любовна отвара
и статуи на африкански богове,
в очакване на Генерал Вашингтон
на бял кон кимайки с глава в нашата посока.
*Марината – яхтено пристанище (б. пр.).
Превод от английски Илеана Стоянова
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X