Хлебарката Жу непреклонно се движи напред към смъртта. Ето – на пътя отрова. Трябва да спреш и да свърнеш встрани.
„Успях. Смъртта е някъде напред“ – отбелязва хлебарката Жу.
Ето – излива се вряла вода. Трябва да я избегнеш и да избягаш под масата.
„Успях. Смъртта е някъде напред“ – отбелязва хлебарката Жу.
Ето – в небето се появява ток и, нараствайки, се носи към земята. Вече няма как да се избегне.
„Смърт“ – отбелязва хлебарката Жу.
Превод от руски Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X