Ивайло Божинов
Господинът, който всяка сутрин спираше своя ход, за да се поклони на някой гениален дух. Тавтологията го смущаваше, понеже „духовен дух” не му звучеше правилно и затова ги наричаше само духове. В главата му зазвуча мелодия написана от духа на Йохан Себастиан Бах, изсвирена във вариация от духа на Глен Гулд. Моментално спря и се поклони. Спирането му на място предизвика верижна катастрофа от забързани пешеходци, които го блъснаха в гръб, след което и стъпкаха, без дори да го забележат, устремени към работните си кубове.
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X