Венци Арнаудов – Българското комунистическо обяснено за деца

1. В пристигането на Симеон участва целият апарат на Държавна сигурност отпреди 1990. Това, за което не се говори много и често са никаквите му отношения с лидерите на политически екзилантските български общности след 1944, връзките му с Москва и отказът от уговорката да се яви на изборите през 2001 със СДС.

2. Връщането му трябваше да помете, и го направи, антикомунистическата енергия в България, през националистическия сантимент към “царя”. Това разбира се е подпомогнато от анемичното управление на Костов, който отне ключови фасети на прехода: отварянето на досиетата, лустрацията, ангажираща реституция (не просто връщане притежания на родове, в които имаше вече три поколения комунисти), приватизация чрез привличане на западни инвеститори и големи, прозападни, инвестиционни проекти. Вместо това допусна руснаци и техни тукашни проксита в сектори, свързани със сигурността (Лукойл)л

3. Връщането на Симеон създаде фалшива картина на “заедност” и “истинско българско начало” събрани символически в “Царя” и укрепени от завръщането на “юпитата”, всъщност деца на втория ешалон комунистически функционери, които трябваше да покажат, че България “има сили” за свой път. Това беше първият голям политически инженерен успех на Държавна сигурност.

4. Към този момент БСП, въпреки вътрешното си разчертаване от различни, вече формирани, лобита, изглеждаше способна да бъде конкурентна при избори и да доминира, чрез Държавна сигурност, втория, по-съществен план на българската политика (генерал Любен Гоцев, Ахмед Доган).

5. 30 години след 1990 много неща са различни:

• Доган се еманципира окончателно;
• БСП е трудна за организационно удържане, поради значително нарасналия ресурс на лобитата и ясното предпочитание на Москва към някои от тях (Гергов). Не по-малко важно е, че генерационният й ресурс започна да се изчерпва.
• Дясното, след няколко разпадания, се раздели на СДС и доминирани от Костов формати, в които персонално и исторически “комунист” не е мръсна дума.

Има ГЕРБ. Борисов, в началото на политическата си кариера, изглежда като компромисна фигура между Берлин и Москва и много негови ходове потвърждават това (най-значим е избирането на Румен Радев за президент, когато ГЕРБ стъписа с най-неизбираемия кандидат Цецка Цачева). Нарушаването на баланса между Москва и Запада в България започва към 2015, когато, макар и през трусове, Ердоган направи партньорството си с Путин невъзможно за пренебрегване. За САЩ това беше нова ситуация и България се оказа най-добрата възможност за преначертаване линиите на стратегическо сдържане. Формализирането на новите отношения САЩ-България стана чрез подписване на Рамката за стратегическо партньорство (Strategic Partnership Framework | U.S. Embassy in Bulgaria (usembassy.gov)), документ, който Борисов не допусна да бъде обсъден, за да не дразни част от електората си, а Радев избягва, за да не добавя към лъжата, че е “натовски генерал” и впечатлението, че ще изпълнява всичко от него без значение какъв генерал мисли, че е. Това беше друга грешка на Борисов, защото подцени ресурса на руснаците да се противопоставят политически на изграждането на американска военна инфраструктура в България.

6. “Събитията” от миналото лято изненадаха със своята интензивност, но само тези, които не следят “малко по-голямата картина”. В нея има поне:

• Координационен център на НАТО във Варна;
• Вече платени американски изтребители за Българската армия;
• Учения на НАТО в Черно море;
• Спряла програма за F-35 в Турция;
• На няколко пъти екстрадирани руски шпиони от България;
• Преследван от прокуратурата Божков;

При тази картина Русия реши да мобилизира всичко, което има в България, а то не е малко. Докато ИМВ са директна артикулация на невъзможна за интегриране в сегашното БСП комунистическа фракция и са директно използвани, участието на ДБ по-скоро озадачава, доколкото, като част от ЕНП, твърдят не просто евроатлантическа, а антируска ориентация. Протестът им можеше да се състои във всяка от предходните години, доколкото управлението на България не помни бляскави моменти срещу корупцията. Те обаче избраха да поискат своето повече срещу Главния прокурор, отколкото срещу Борисов, за да не бъдат притискани спонсорите им. Жалкото е, че Прокопиев и останалите не са далеч нито от комунизма, нито от Държавна сигурност и изглеждат като театрална трупа на десни ““юпита”. За тях е лесно да посочват към Борисов като „естетически нелеп“, но истинският проблем с него е миналото му, а в него ДБ и ББ са смущаващо близко

Борисов не поиска от самото начало на протестите да каже какво всъщност се случва, защото лесен начин за раздяла с руския сантимент в България няма. Но пък не разбра, че никой няма да му даде време да измисли как да я направи.

7. Трифонов е може би второто най-голямо инженерно постижение на Държавна сигурност. Той отбелязва опита на Москва да налага руските интереси тук през комбинацията от лява партия, БСП, и масови популистки формации като ИТН. И възрастовата група на гласувалите за ИТН и образователния им ценз показват, че изчислението не е зле направено. Номерът е приблизително същия като с “царя”, но с много по-малък символен ресурс. Пак ще се чува за “експертността” и за “завършилите на Запад”, за да се постига онази “неутралност” спрямо политическото и корените му, която винаги е устройвала комунистите в България. Те обичат да говорят за “нормалност”, когато са иззели всичките й ресурси. Никое царско déjà vu не е случайно. Все пак нека не забравяме, че ченгетата се мислят за артисти, но в най-добрия случай въображението им е на хора слезли от планината.

Това ще е важен опит руската многобройна колона в България да убеждава Запада, че управлява България делово и според договореното, докато зад завесите ще дискредитира НАТО и предоставя на руския шпионаж оперативна свобода.

списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X