Ния Якимова, Магичният изток, ДРАКОН – жизненост и стабилнос, десен
Стихове на индианските народи пиароа и гуахиро
*
Чисти памук морето-майка,
отделя семената за нови кълнове,
разлъчва вълните от облаците,
тласка ги с вятъра.
И този полъх на морското сърце
е като дъха от гърдите ми.
*
За мъжа, който чака
е предназначена луната;
слънцето – за кануто,
което пресича реката,
а за всички хора
от цялата джунгла
е водата;
но червената пеперуда
е за Мерика.
Мерика, която събира юката
и пече питките касабе.
Мерика е луна,
слънце,
вода,
пеперуда.
(Откъс от стихове на индианците пиароа и гуахиро. Вторичен превод от испански на откъси от книгата „Хора от джунглата“, б. пр.)
Аз питам
Аз, Незахуалкойотл, питам Създателя:
Нима наистина живеем с корени в пръстта?
Нe завинаги в земята,
но само за малко тук.
Дори ясписът се похабява,
златото се чупи,
короната от пера на кетцал се разнищва.
Не завинаги сме в земята,
но само за малко сме тук.
Незахуалкойотл, ацтекски принц, XV век
списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X