Ния Якимова, Магичният изток, ГЛИГАН – преданост и галантност
Мишка която влиза през гърба ви
единственият вестник, който чета
са празните места в салона
какво унижение – да си скучен
само успоредните прави не се пресичат
в евклидовата геометрия
Пролетариите – сребърен прах върху чашите
а тя е наше дете
ще я водим в гората с много обич
преди да я оставим на вълците
всеки трябва да бъде оставен на вълците
за да остане със себе си
където има вълци
всичко е хубаво
Момичето при входа на старата църква
Може да се види
Ако понечиш да влезеш
Седи в прахта
Като ангел пазител
Пита ме
Какво ядеш
Хляб
Дай ми от твоя хляб
Вземи го всичкия
Бог е добър казва
Запали една свещ за тебе
Запали една свещ за мене
И Бог ще даде
Как е хляба питам
Мозък! Хляба е мозък!
В храма има кръщение
Не може да се палят свещи
Седни там на сянка и чакай
Сочи ниския каменен прозорец
Нямам време да чакам
списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X