Петра Марино, Фотография; България; 2018 – Landscape in motion XIV
Целувката на Джоки
Джоки ме целуна нежно
и пое по стръмен път;
с него моята надежда
тръгна,
тук остана скръб.
Бди над него, моя нежност!
Горе жулят ветрове
в дъжд и в град, и в неизбежност
бди над него ти, сърце.
Щом наоколо се проснат
сенки като нощен грим,
да си легне недокоснат
и да стане невредим!
Той ще каже мойто име –
ще го чуя сутринта;
той ще знае, че ме има
през десета планина!
Песен за момата
Расте тръстика край реката
и весело шуми;
щастлив съм бивал на Земята,
когато съм с моми.
Животът, братко, час по час
във грижи преминава
и само чист момински глас
значение му дава.
За кокала се води бой
и за парченце слава,
ала награда и покой
момата само дава.
На мен ми дай свободен ден
с признателни обятия
и всички дяволи във мен
изчезват със проклятия.
От най-високия амвон
магаре ум раздава,
ала мъдрецът Соломон
момите обожава.
Творецът пипна кал веднъж –
такъв е занаята:
за проба Той създаде мъж
и чак след туй момата!
Превод от английски Иво Балев
списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X