Росен Тошев, For, 1999-2010 г., 250х110 см всяка, c-print, винил
Уважаема Политакадемия,
Обръщам се към Вас след новината за отстраняването на втория политически неправилен преводач, когото напълно основателно сте отстранили като бял и мъж.
Нека първо да Ви уверя, че съм афробългарин, макар и, уви, мъж и преводач на поезия. Но се обръщам към Вас в правилното си политическо качество на афробългарин.
Все още не знам дали каталунския преводач си е направил правилната самокритика и саомоотвод, както правилно постъпи холандската преводачка с оглед на бъдещи букъри.
Научих, че немската преводачка, макар и правилно политически жена, допълнително е обезопасена с 2 (две) политкомисарки с правилен произход и цвят на кожата.
Немците са си научили добре урока. Е, малко се престарават от гузна съвест, но гузната съвест е политически правилната позиция за белите и мъжете.
Искам преди всичко да изкажа възхищението си от пълния политически контрол, който вече успявате да налагате върху сферата на естетическото. Не може да има тотална власт без власт над изкуството, особено при тоталната естетизация на политиката в обществото на спектакъла.
Убеден съм, че всички бели и мъже могат да извървят пътя на превъзпитанието, описан от белия мъж, за щастие евреин, Франц Кафка, описващ очовечаването на една маймуна.
Тази маймуна пише до Академия на науките, за да съобщи как е станала човек.
Това е пътят, скъпи черни сестри.
С уважение,
Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X