Росен Тошев, Табло №3, 1997 г., 60х50 см, смесена техника, картон
По средата на есента / Оранжев код в града – 1
Несъразмерната природа
В оранжево
С предупредителна жилетка
Поток от мисли на тревога, страст, ненавист, страхове и завист
Прибира есента в чували на забрава
Жената се обърна
Сутринта ми стана по-тревожна
От времето в което искам да избягам
От себе си, от другите, от Бога
Невъзможно.
Чувалите прибрали есента са сини и прозрачни
Процесът – трансформация
Започва
Променя се цвета и формата и силуета
Процесът трансформация започва
Оттеглям се от място на срещу-между смърт и вечност.
4 ноември 2017
Оранжев код – в града 2
Изкачване на стъпала
Излаз от скривалището на метрото
Извън
Навън
Навън е мрачно, сиво-черни дъждове и смрад на серен окис
Водата на небето е замръзнала
и се разтрошава на множество кристали
Къща с много стаи с огледала
Стая с множество врати
с пролуки-дупки
Отвор
Тунел
Вертикален път
Пространство на
пропадане и издигане
Взаимодействие на три нива
Скорост в тъмнина – под града
Скорост в невротични спазми – нивото на града
Скорост в светлина – нивото над града
Изкачване на стъпала
Навън вали
На закрито, до рампата за спускане на калните мечти
на скрити от градските реки, прииждащи в тунела на метрото
стоят/полу седят жените на града – оранжеви повехнали цветя
Навън вали
Изкачване на стъпалата
Обръщам се
и виждам
Оранжев градски код
Жени с лопати, с търнокопи, с чували, с метли, с цигари
Работещи жени
Премръзващи жени
Разказващи жени
прогизнали, отхвърлени, потъпкани, пребивани, насилвани
раздиращи земята на града с напукани ръце
25 годишни баби
разказват и се смеят
разказват и се зъбят
разказват и се бутат
разказват и се чешат под полата
разказват и се удрят по главата
разказват и заплитат мръсните реки със своите коси
Оранжеви жени – облечени в оранжеви жилетки
Чистачките на градски прах-тъга
Копачките на градските градини засаждащи многоцветна красота
Миячките на метални бизнес светове
Събирачите на изветрели дрехи –
спомени за детство и мимолетна шопинг-радост
Гледачките на карти или кафе,
опитващи се да ви свържат и поглед през други светове
Закачките стоящи и вървящи живо-мъртви по магистралните, извън града
обекти на желание
обекти на презрение
обекти на разпад
Оранжев код – приливни дъждове, опасни ветрове
Оранжеви предупредителни жилетки
Групи градски минзухари
Десиминирани в града
27 март 2021
Оранжев код в града – 3
Седем
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7
жени,
сгушени
в оранжеви жилетки
до стъклената витрина
на живота с много възможности –
една БАНКА
в оранжево и нещо неоранжево
Тоест за оранжевите жени
няма светлина и радост,
няма продоволствие,
няма вечери в скъп ресторант,
няма ципура и лаврак,
без риболовният момент,
няма нонстоп интернет,
няма нощни кафенета
с вечери на открито и закрито,
залети с тайнствена любов,
няма скъпи битови мечти и невъзможни пътешествия,
няма дори електронни цигари
в ръцете на тези жени
Оранжеви жени
Предупредителни жилетки
Всички инструменти на труда,
с които разполагат
и за които отговарят
и от които не се срамуват
са лопати и метли
Стоят до лъскавата
банкова фасада,
извън реалността
на вътрешната подреденост – РЕД И БЛАГОДЕНСТВИЕ
Стоят и чакат
Стоят и плещят неразбрано
Стоят и се закачат, като мънички деца
Преливат
Превиват се от смях
Не мога да издържам тази ударна вълна
и просто продължих
по счупените сиви плочки
Една саксия падна от балкона
и се разби
Едно дете изтича
и заплака
Една жена разплете всичките си плитки
и започна да лети, като ветрило
Жените с предупредителните жилетки оставиха метлите
и думите за намаления в магазина
и всички се опитаха да хванат крайчеца на плитка
НЕВЪЗМОЖНО
Аз си бръкнах в джоба и отворих
новото си имейл-писмо
Ще сменя дисплея с оранжеви пеперуди от хартия
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7
броя
3 април 2021
списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X