Росен Тошев, Fish, 2007 г., 100х100 см, маслени бои, платно

 

„Адът – това съм аз“

Докосне ли те самотата,
дори с един единствен леден лъч –
бягай! Това е картичка от ада…
Злото в същността си е самотно
и желае тази самота.

Желае да я сподели, като зараза
с всички други – и колкото и много да са те
самотата му остава, самотата му расте.

Злото в същността си е самотно.
Праща картички от ада.

На тях си сниман ти
как сам себе си приканваш
в прегръдките на самотата.

 

Мога, но…

Мога да бъда язовирна стена.
Мога да бъда стена и на крепост.
Мога да бъда Берлинска стена.
Мога да съм и Желязна завеса.
Като стената Китайска мога да стана велика.
И смъртоносна – също минно поле.
Но Твоят глас от горе ме вика.
И виждам очите на мойто дете.
И един порив от сърцето извира.
Не съм тук, за да остана мълчание.
Не съм тук за да спирам.
Не съм тук за нечие назидание.
Затова ще съм като прелом фатална.
И като последен миг решаваща.
Ще съм Шанхай, ще бъда Арка триумфална.
Ще бъда мост и път, и проток, и пристанище.
Ще бъда, за да съм това, което свързва –
хората, звездите, седемте морета,
Ще бъда здрава връзка.
Стълба – от земята до небето.
Ще съм Вратата Бранденбургска.
Ще бъда ярко послание.
И като жената панагюрска
Ще развея вихрени желания.


И хаосът ще се разпръсне в светлината.
Ще се науча да редя клавишите,
Дори и да изгаря пианото.
Из основи ще разнищя
Шев по шев, без яд, но упорито
Всяка разпра, що опре до мен.
Видна ще съм – ярка, но и скрита
Докато не дойде чакания Ден.
Не искам да намирам края –
обречен е всеки опит от Твоето Слово:
“Аз съм алфа и омега, Началото и Края.”
Щом загина, ще ме възродиш отново.
И сега дори ме няма тук – обитава в мен безкрая.

Ноември, 2002

 

Бяло

Бели преспи, бяло, белота.
Ти обичаш зимата, любов!
И погледът ти някъде зареян
със снежинките изписва
едно бяло многоточие,
по което стъпва ангел.

Не е сън – на сутринта
Намерих бялото перо на прага.
И с него ще напиша бели думи,
Които със снега ще пропътуват
И битието, и космоса, и времето,
Които ни стоят на пътя.

2012

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.