Росен Тошев, I love Croatia I, 2015 г., 80х100 см, c-print, маслени бои, платно
Недей
Прахта пълни ноздрите ми
Упорито пристъпвам
все по-нататък
Към върха от който
искам да се хвърля
А трябвада се чувствам победител
Питам се кой е отсреща
на бойното поле
вървя срещу себе си
Войната епрекалено жестока
Косите миса ритуално сплетени
Губя част от себе си
Съсекох лицето си
За да забравя
Кръвта пълни следите
от босите ми нозе
в калта
Сянката срещу мен
с очи като паст
Безжалостно замахна
кинжал
А аз само отроних…
Недей
Безжизнено тялото
сгромоли се
А там на върха
Тя полетя
Навред разпръсна се
пепелта
18 март 2021г.
Покълват
Корените дълбоко в небето
Обърнато дърво на живота
Покълват мъгливо сияния
Закопани в пръстта стенания
Рохкави облачни знамения
Билки нанизани в безвремие
Душата и щрихи от въглен
обагриха бялото
втъкани в плътта
И онези съвсем незабележими
пръски огън в зениците
Само заранта отразява
Раните
натъпкани с пепел
Закъснели с векове са признанията
25 февруари 2021г.
***
Сумрак и онези прашинки
които се виждат когато луната
пречупи светлината
през стъклото на прозореца
по време на пълнолуние
списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X