Ния Пушкарова, untitled, 30×40, epoxy covered ribon over a rusty pallet, installation part of exhibition Art with working hours
В самотата на моите чаршафи пак ти се появи
нощем като неискан призрак
в тъмнината като еблив гост
между краката ми космати и черни
се появи – на сън – стърчащия ти кур
но нали знаеш – аз кур не искам само
искам прегръдката ти топла
искам очите ти блестящи в тъмнина
искам усмивката ти кротка сияеща в мрачина
искам краката ти къси и обезкосмени да треперят цели в полумрак
искам да усетя топлината излъчваща тялото ти. Но
искам най-много да усетя прегръдката, очите,
усмивката, краката ти,
докато бунтарския ти кур ме разрязва надве
и душата ми се изнизва директно в рая.
списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X