Ния Пушкарова, Portrait of Thai girl, pastel drawing 70×90
Майчин инстинкт
Вратата се отвори –
Жена на колене
В средата на стаята –
Босо хлапе
Студ и мръсотия
Майките вият
Мизерия и глад
Майките хапят
С треперещи ръце
Скубят си косите
С насъбран гняв
Развързват си езиците
Вземам детето
Ще го осиновя
Дарявам храна
Не може така!
Ще вдигна скандал
Къде са социалните
Таз що не пере
Като има пералня
Жената мълчеше
И дишаше едвам –
Отвори вратата
А пред нея – стена.
Истинските мъже, твърди се
нe се плашат от кръв
На мен ми течеше от носа
в големи количества
по всяко време шурваше –
нощем докато спя –
на сутринта възглавницата ми
беше подгизнала
Веднъж ми тече прекалено дълго
казаха ми да легна по гръб и
да си вдигна лявата ръка
(това не помага между другото)
течеше с часове накрая я повърнах
майка ми много се притесни
петното остана на мокета за спомен
Веднъж ми потече докато
изпълнявахме лятната програма
от училище с брат ми
почиствахме улиците срещу подпис
за пионерска отговорност
Брат ми напълни торбата с камъни
и я хвърли в първата срещната кофа
Още се чудя защо направи това
Може би му трябваше да почувства
че е изпълнил дълга си
Внимавах да не капя с кръвта
по пътя до вкъщи
После само лежах с голям памук
втъкнат в носа
После станах жена
Познавам пращящия фитил
На ревността
Все още ставам нощем
да издърпам щепселите
От контактите да изключа
всички елустройства
Всички пламъци да изгася
Онемяла
Оглушала
От взрива
Емигрант
Не бях сигурна точно
Какво ме караше да се чувствам
Непълноценна и ощетена
Напълно не на място
В светлата просторна тоалетна
С фотоклетка на лъскавите кранчета
Докато се чудех от къде се пуска водата
Нахлуха шумни ученици
Тръгнали на ексукрзия
Безгрижието им ме довърши
Стриптизьорката в роял опера хаус
Чистачката в харвард юнивърсити
Бохемът в мултинационалката
Носят надеждата – този тежък товар
Щастие
Преместихме се в друго заведение където
сервираха пасти за десерт
Търговец на кафе и финансова директорка
съученици с нюйоркски акцент
Банкерката изпоти келнера
докато си избира пастата:
ама няма ли нещо повече
от това което предлагате?
Оставих моята шоколадова торта
недовършена настрана
Търговецът я дояде с виличката ми.
Стана ми самотно.
Гадателка
Имаше много красиви
светло- кафяви очи
Спря ме на улицата бързах за някъде
Попита ме познаваш ли
еди кой си и изрече името ти
не можех да повярвам
Съвпадение е си помислих
и поклатих отрицателно глава
Не познавам човек с такова име
Оказа се че не беше съвпадение
И наистина не те познавах
списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X