Ния Пушкарова, Drawing C19, water color, 30×40
Фрагменти от книгата му “Espectral” “Спектрален”, Olifante Ediciones de Poesía, Сарагоса, Арагон, Испания
ТИ ЛИ МРАК, си този пламък, който ме зове?
Погасена в сянка, има друга сянка.
¿ERES TÚ, OSCURIDAD, la llama que me llama?
¡Apagada en la sombra hay otra sombra!
ЕДИН СЪН БЛЪСКА С ЧУК по моите неврони:
дете с ковчег на рамото света пресича и съм това дете.
UN SUEÑO MARTILLEA la red de mis neuronas:
un niño cruza el mundo con un féretro al hombro, y ese niño soy yo.
СМАЛЕТЕ СИЛАТА НА СВЕТЛИНАТА. Из всеки лакът светлина надничат стада жирафи слепи. В преследване на морски прилепи се нищят огнени възли. Влудява ме кръвта на въздуха, която кара очите да изхвръкнат. Душата ми е някакво там НЛО без съдба и посока? Гра-а! Излизам от света, за да вляза в себе си!
BAJAD EL VOLUMEN DE LA CLARIDAD. En cada codo de la luz asoma una manada de jirafas ciegas. Nudos en llamas se desatan en busca de los murciélagos del mar. ¡Me desquicia la sangre del aire que enrasa nuestros ojos! ¿Mi alma es un ovni sin destino? Croo. ¡Salgo del mundo para entrar en mí!
НЕ ПОРЪБВА ЛИ ОБЛАЦИТЕ оня лъч светлина?
Самата поезия! Какво ме обзема, кой, сред това шествие на надгробни камъни?
Не слага начало на симфонията никаква първа нота и никоя последна не слага край. Всичко започва преди началото и своршва след като вече е имало край!
¿NO PESPUNTA LAS NUBES aquel rayo de sol?
¡La poesía misma! ¿Qué me posee, quién, en este cortejo de lápidas? Ni abre la sinfonía una nota primera ni la cierra otra última. ¡Todo comienza antes de empezar y termina después de tener fin!
СМЕ, КОЕТО СЪЗДАДОХМЕ, или което ни разрушава? Искам да се основа и съм объркан! Смут! Като небе и буря. Имам нужда да прегърна някакъв проблясък!
¿SOMOS LO QUE HEMOS HECHO o cuanto nos deshace? ¡Quiero fundarme y ando confundido! ¡Perplejidad! Como orbe y tormenta. ¡Necesito abrazar un resplandor!
Превод от испански Живка Балтаджиева
списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X