Вероника Цекова, „gLAUBe” (de) (бг. вяра / ШУМА), дигитална графика, 2020

 

 

Вятър повя във хладното утро
бавно студът през тялото мина,
скована от студ,
от сън обездвижена,
на ръба на чукара,
загледана в утрото.
Натам,
докъдето достигаше погледа,
танцуваха облаци,
а вятъра бързаше,
в мъглата над хълма изплуваха борове
и после пак във мъглата потъваха…

 

Новата година

Объркана, самотна, раздвоена,
пред телевизор, поднос с плодове,
объркана, отчаяна, смутена,
а Новата година почти дойде.

И мивката във празната ми кухня
не спря да капе – рови ми в ума,
и старият хладилник да приглася,
с бръмченето ритмично на нощта.

Навън е вечер – кишаво и снежно,
прозорци светят със безброй очи,
деца, елхи, подаръци и силуети,
насрещният прозорец ми откри.

Ще мине празничната вечер
и телевизора напразно ще шуми,
ще съм изпила виното, изяла плодовете,
а старата чешма да капе – ще си продължи.

Отпусната, унесена, спокойна,
завита топло със родопски одеяла,
повярвала във Новата година,
притихнала, със вяра и надежда ще заспя…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

1 Comment

  • Антоанета Овчарова

    Тези стихове предизвикват усещане на допир до кожата на тялото. Създават осезателна реалност. Браво!

Вашият отговор на Антоанета Овчарова Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.