Вероника Цекова, „BAUManagement“ (de) (бг. строителен мениджмънт / ДЪРВО), дигитална графика, 2020
***
говорих си с лабиринт
в стара катедрала
всичко разбрах
само не разбрах
за моя живот ли говореше
или за живота на
тези преди мен
***
един писател казва
докато разказваш, не живееш
аз съм психолог
давам убежище на всеки
който има нужда
временно да спре да живее
***
Майка ми е Шехеразада
Подслоняваше болки, 1001.
Разказваше ги на тишината.
Слухтях всяка вечер.
Попивах 1001 тишини.
Тя и смъртта
Смъртта отвори вратата без тя да я чуе.
Завари я натежала от спомени. В много формати.
Ярки, крещящи
голи, димящи.
рохки, дискретни,
вълнени, летни,
мъхести, грапави,
тревисти,
снежни, воднисти,
изсечени с брадва, полирани,
плътно лакирани…
Те всички гледаха в ‘en face’.
Дъх затаила, смъртта наведе очи
после на пръсти излезе
без вратата дори
да затвори.
Канадска есенност
индийско лято
рисуват дърветата –
червен клен ли е
или червени са вече
листата на зеления клен?
червено кану
в червеното отражение на
кленовата гора в езерото
добавя плътен нюанс
греблото сбръчква водата
попиват в нея
меките сенки на залеза
канадска есенност:
когато червените отражения на елементите
се срещат
списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X