RASSIM®, Дрога, 1995. Видеодокументация от пърформанс, 90 мин. Фотография: Данаил Вълковски
на всички несвършили любови
на карлос
едно мексиканско бяло момче
със раздалечени зъби
дълъг бретон тъмни очи
големи ръце
нисичко и слабичко
неговата кротка и детска усмивка
от пръв поглед ме омагьоса
аз го търсех
и за мое учудване
търсенето
беше взаимно действие
започнахме да се виждаме
да излизаме
да гледаме филми
да обсъждаме живота
бъдещето
семейните драми
провала на социализма
аз атеист
той християнин
вратът му надменно показваше
броеницата на неква си
католическа дева
аз нежно му се усмихвах
той обаче се правеше
на недостъпен
ем ме търсеше
ем не искаше да се привързваме
един към друг
дори не ме целуваше
когато си казвахме чао
такова поведение обаче не се дължеше
на религиозните му възгледи
а по-скоро защото като велик
мексиканец и очарователен
латино-прелъстител
обичаше да омайва мъжете
аз обаче имах търпение
три седмици го свалях
една вечер ходихме в клуб
пихме няколко шота текила
говорихме за глупости и
най-сетне го доведох в нас
гледахме филм ядохме чипс
легнахме да спим
почнахме да се целуваме
да се прегръщаме
след една минута влюбване
усетих надървения му кур
срещу надървения ми кур
преди да го фана за хуя
той ме изпревари
и ме фана за врата
и започна да ме задушава яко
с големите си ръце
с отворените си тъмни зеници
тогава му казах
кво правиш бе
кво е това
ей така
продължавай
ако нещо се случи пирогов е на пет минути
той не знаеше какво значи пирогов
но явно не му пукаше
и продължи да ме задушава
още два часа
на следващия ден се събудих неебан
той си тръгна и аз останах сам
и леко ме болеше шията
до ден днешен продължавам
да мисля за неговите
омагьосващи задушавания
докато слушам блокхед
или бордс оф канада
и си пия сума ти шота мастика
и обнадежден гледам през прозореца
към пирогов
тогава си викам
а бе защо
не ме боли врата
сега
списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X