RASSIM®, #3 Живо и Мъртво. 2019. Холографският код на художника/урина, изгоряло моторно масло/петрол върху платно, 210 х 160 см.
Високо
Високо сред редкия въздух
където скалата е изначален
и вечен господар
където плътта се напряга
до границите на възможностите си
а лъжите на битието
потъват в гъстите мъгли отдолу
където безпощадните зъбери
без думи нареждат
философски трактати
стари колкото самата Майка
а песните на орлите
озвучават непроницаемия простор
Където окото вижда
ухото чува
тялото диша
чрез конвулсиите на
собственото си надмогване
Там е където духът живее
там той се разтваря в безграничността,
в самия себе си.
Там е мястото, където ще се завръща винаги
след ефимерните си пътешествия
за да може с беззвучен дъх на наслада
да прошепне
Прибрах се отново вкъщи.
За писането
Да започнеш да пишеш
си е цял механизъм
които обикновено клеясва бързо
и хваща дебел и безпардонен
пласт ръжда
ръждата е кожата ми
очите са фарове
дробовете са цилиндри и бутала
които не спират
да предизвикват експлозии
отекващи в безкрая
на времето.
Все си повтарям как искам да съм свободен
как трябва да се отлепя
от слепия битовизъм на времето
как свободата не е нищо
друго освен…
и докато се осъзная
вече пиша.
Всяка сутрин
Утрото безцеремонно се изсипа през прозореца
изтръгвайки ме от тревожните селения
на моя сън
мъглата от топящи се облаци
силуети на снощни съпреживявания
се вихри в главата ми
отнасяна на никъде от пустинни ветрове.
Безкомпромисното дихание на битието
упорито се е вкопчило в себе си
и не пуска
змията, която вечно хапе опашката си.
осмицата
полегнала на безбрежен хоризонт.
Един ден ще се събудя
А дотогава и утре ще бъде ден.
Roots
Небето е с цвят на маточина
свежо и първично
като листа
на бездушен пролетен плевел
през ранния Мезозой;
хищно, отровно зелено
красивият цвят на първороден грях
намерил пътя си в кръвта на всички ни
преди толкова много издъхвания
С греха идва и грехопадението.
Умът иска да се отлепи от себе си и
от жестокото познание
за своята смъртност;
мятя се като оковано животно
разкъсва части от себе си.
Пищи на всички езици
познати и непознати
фиктивни и действителни.
Бори се със задушаващия вакуум
в който Създателя го е заключил
Шепа първобитни прадеди
си проправят път
през общия спомен на вида ни
и с каменните си копия
разкъсват гръдта
на удобното ни съвремие.
Небостъргачите, на които
така удобно се гримираме
в които гледаме сериалите си
и сканираме чуждите живот(н)и
с дигитални микроскопи
са построени в кръвта и умопомрачението,
в безумието на онези
имали смелостта
да живеят преди нас.
На нас ни остава само
да следваме кривата,
начертана в пясъчното око на времето.
И да потръпваме от идеята
че небето всъщност е зелено.
списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X