Хубен Черкелов, 10 Евро, Негативен знак, 2015
Дрипите ти
скърпени от
мигове живот,
Тъкачо на съдби,
ще съблека,
една по една.
Мога ли да
ги изпера
във водите
на забравата?
Чакаш ме,
от преди да се родя,
а аз все закъснявам
за собствената си
съдба.
Визитка
Поправям счупени хора.
Сърца втора ръка
и идеи на килограм.
Нишка сребърна
Паяжина от стъкла,
Посивели са спомените
Заплетени в плитката
на старческа коса
младостта е проклятие
пиещо от чашата на лудостта
Февруари е,
месец твърде сив за поезия
мъждивите прозорци
се взират любопитно
в телата ни рисуващи
хормонална импресия,
Тръгвам си,
Тръгваш си,
а червата ни сплетени
в безкраен възел
не ни пускат да
си тръгнем твърде надалеч.
В края на тишината бе сънят,
какво ли сънува светът?
Маски на гротескни лица,
озъбени на кривата луна,
Пепеляви пръсти
вчесват със сребърен гребен
плешива глава.
Сметище на сърца,
гробище на любовта.
Спи светът с отворени очи,
сънува себе си…
Събуди се
списание „Нова социална поезия“, бр. 24, септември, 2020, ISSN 2603-543X