Хубен Черкелов, 5 Долара, 2019
Късче мир
Една от многото звездочели нощи
се залюля на люлка от тишина.
Пролетта се кичеше с най-белите си бисери,
с най-бляскавото си злато,
с най-едрите си изумруди.
Онзи блажен миг
на прага на небесните царства на съня
е като късче мир,
забравено от войната.
Сънувам едно сребърно огледало,
набраздено от вятъра,
а в дъното му се къпе един май
от моето минало.
Течното злато на дъха му
се плиска, когато се смее
в някаква далечна звездочела нощ
(една от малкото),
когато сънищата бяха цербери,
а утрото – песента на Орфей.
Сънувам оная точка на несъзримото,
където се преплитат минало и бъдеще.
На дъното на моето огледало
се е утаило щастието
и плаче една върба
от радост.
Южна нощ
Вечните кандила на звездите
трептят по черната коприна на небето
като капки течно злато.
Светът лениво мърка
през призрака на една котка.
Не съществува нищо,
освен тая знойна южна тъмнина
и бялата ти кожа, която да ме води
през мъглата на сънищата.
Пясъчните пътеки на всекидневността
се превръщат в белокаменни пътища,
които водят нагоре,
към портите на някакъв далечен август,
сияещ в злато и синевина
като летен ден.
Море, като отрязано с ножици,
разделено на парцели,
изпразнено от магии.
Отвъд границата е дълбокото.
Огнените урагани
Огнените урагани
на една странна пролет
пеят в черешовата топлина
на една майска нощ.
Танцуват с полуделите звезди
някъде в небесните светове,
повити в копринения шал
на мрака.
Огнените урагани
на една странна пролет
приспиват малкия лилав еднорог
на моята вяра
и го отнасят в неговото сънищно царство,
където ще сънува
пророческите дъждове
на едно щастливо лято.
Нощ
В сумрака на безсънието
се нижат златните камили
от безкрайния керван на звездите.
Цветята свирят по струните на дъжда
и не съществуват за нищо друго,
освен за себе си.
Синевата на небето ще разцъфне утре,
изтъкана от сънищата на безсънните.
списание „Нова социална поезия“, бр. 24, септември, 2020, ISSN 2603-543X