Камелия Щерева, пирография

 

На небосвода блед
във формата на континентите
разпъваше се
розовият облак,
а после пожела да ги преброди
и в дракон
се превърна.

До него брат му
се изтегна
като ритон
от Панагюрското съкровище.

Изглежда
Господ
(мнимият аскет)

надигна тост
във есенната вечер.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.