Камелия Щерева, пирография

 

 

Не бе то тъга
облечена в пурпур
със сиви очи
Докосва студено
и те бягат
Докосва топло
бягат те и
оставаш сам
закъсня
Ако следваш сивата връв
ще стигнеш далеч

 

Пътят съществува ли
Мъртъв ли е Сън?
Изгуби се
погълнат
Или забравен?
Ако знаех.
Да осъзнавам ?
Щях да избегна вакуума

 

Сутрешна
нощна
композиция…
Мисля си, дали само
Артистите
се чувстват като
Стефан Цонев,
В композиция?
Нима
homo sapiens
няма право на терзания
отвъд:
Утре ще мога ли да си купя…
…цигари?
Или само
Poeticum hominem
е удостоен с названието
дуалистичен мислител

 

Затворник в своята килия
вдигал олелия
липсвали стени
липсвали решетки
затвор ли? било това
илюзия
Затворник в своята килия
съдил съда
за капка свобода
Затворник в своята килия
с шест стени
с шест решетки
свит в ъгъла,
на своята кутия
до сетната си мисъл –
Що за затвор било това?

 

С теб аз
приветства
своите
Они,
Когато си
отиде
Спомена за
теб остави лик съставен от
Война
и
Ек

 

Звучи ужасно
че не те оставят да спиш
А на мен ми се Спи,
СПи,
СПИ
цяла нощ – монолози
сутрин със барут и ром
да овлажня
душата.

 

Навън е цепещ устните студ.
Нежно ти се усмихвам,
а болката има вкус на сол.
Нещата между мен и теб –
винаги стават
по-солени,
и се пренасищам.
Може би, ако спра да се усмихвам,
солта няма да проникне в мен.

 

Мимолетно
се изплъзнах през пръсти
пясък проникнал в твоята душа
удави моя грях във вана
опитай се
не пречи
Полепнах в твоето съзнание
отрежи корен,
ще пусна друг
Удари ме с обичам
теб
усещането е различно
ти бе невинността
която аз изгубих

 

Факт?
Какво по дяволите
факт е
че е факт
разумът е на изчезване
Уважаеми,
злоупотребявайте
Всичко е до време,
свобода
кураж?

 

Влачат ни дяволи
на бял кон
Носят ни насън
разкарват ни някъде извън
Релси с грешна перспектива
насочват те назад
Губиш хоризонта
погледни
Гмурни се в синева
остави страха
Събуди се от реалността
Отвори очи – потъни в съня
Сини замазки,
червена тел
Разпространяват:
легни и заспи

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

2 Comments

  • Илияна

    Поезията е това място ,което се изучава с естествените човешки и споделяне на мислите си.И едновременно с това се замисляме за нещата от живота,в които няма нужда от това да те разбере и помести болките в себе си.Благодаря ти.

Вашият отговор на Lubo Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.