Не пребледнявай ти, щом чуеш за Ванкувър
Не пребледнявай ти, щом чуеш за Ванкувър –
та твойто пътешествие бе най-банално.
Да видиш не можа ти ни зелени папагали,
ни диви племена или индиговите ручеи.
Ти плава по редица параходни палуби
и никога за жалост не позна крушение,
на Щюрмер ти смирен се подчиняваше,
а да избягаш – не, ти твърде хрисим беше.
Достатъчно ти е, печални горделивецо,
че ти бе оня скитащ воин и поклонник
по тротоарите на непознати градове
и сам в един вечерен бар на Бродуей
обикна грациозността а ла Грийнауей
на една германка с умело голи ръце.
1924
Превод от френски Красимир Кавалджиев
списание „Нова социална поезия“, бр. 21, март, 2020, ISSN 2603-543X