Камен Старчев, Без звук, сн. Ваня Вълкова
Честита Баба Марта
В едно испанско градче на жп гара
сред чакащите пътници
жена говореше на български по телефона.
Приближих се до нея и стоях
докато чакахме влака да дойде.
Аз исках да я слушам още
но разговорът приключи.
Влакът пристигна и се качихме.
Седнахме близо но
тя гледаше през прозореца
разсеяно в далечината на испанските ниви
Тогава си сложих една мартеничка
на дясната китка и се опитах
да привлека нейното внимание
Жената стана. Не видя мартеничката.
Нищо не ми каза. Дори не забеляза
присъствието ми
На следващата спирка тя слезе
и аз си махнах мартеничката.
Майорка, 2-ри март 2018 г.
сред панелите беше той
на всички търсещи топлина
на любомир
в един дъждовен януарски ден
дълго се катерих по овча купел II
между несанирани соц-блокове
той ме посрещна и вежливо
ми подаде ръка
упъти ме към тях
той ме водеше по една
малка стръмна пътечка
панелите в които
вперих погледа си
едва се забелязваха
те – покрити със зимна мъгла
изчезваха в дъжда
уличката – без паваж
без осветление
към края на уличката
една бедна колибка
лъсваше в тъмнината
когато влязохме в къщата
той направо се съблече
извади си го и ми вика
айде
аз се съблякох също
обаче, след двуминутно лизане
той ме помоли да отида до тоалетна
да си изплакна хуя
защото само ако си го измия
тогава ще ми духа той
когато излязох от тоалетната
той беше облечен – а аз бях гол
тогава ми поискá 60 лева
ескорт бил
почнахме да се караме
щял да ме пребие
щял да ме ограби
казах му, абе брат, споко
щи дам двайсе лева, повече немам
той за мое учудване се съгласи
тогава порових по джобовете си
двайсетте лева ги немаше
той беше готов да се бием
и държеше на 60те лева
каза ми айде до банкомата
казах му немам карта
как така немаш бе
оставих си я в нас
тогава съзрях
разбойническата му
физиономия
готова за бой
най-сетне ме пусна
аз излязох почти гол
с обувки необути
и в тъмнината на калната улица
се затичах
със свито сърце
по неподслонените
живи пространства
между дивите
софийски блокове
списание „Нова социална поезия“, бр. 21, март, 2020, ISSN 2603-543X
Гневът на плебса. Те винаги очакват пари. И любов. Какво дават, ето това, на Балканите дали винаги ще е така!?