Валентина Янчева
Съновидение
…капки от главата на
Кръстителя –
прясно отсечена –
отекват глухо в
някакъв съд
дъщерите на Иродиада
издигат клади от
жертвена плът
псевдо-пророци с
накичени пръсти
гасят ропота
някъде
някой
руши
гробница
в Махерон крият
мъртвия лоб
на Предтечата
тропот
мирис на кръв
кохорти
от копия и фенери
вече пресичат
Елеонския хълм…
една целувка –
обесила себе си
под луната –
раздира черепа
на съня ми
Улици
улици на нашите раздели
вкаменени лица сълзи
влели се
в голямата вода
на незавръщането
една майка докосва
сърцето на Бог
надмогва раздялата
лицето на бащата
когато
изпраща дъщеря си
красивата жилава ръка
от детството
кратка прегръдка
докосване
като преди края
пропуснати Коледи
недоизказаности
неизречени думи
вкочанелости
маски от страх и вина
кратери на отчаянието
улици
към никъде
Мъртви езера
невъзможността е
плахо подаване на ръка
да бъдеш другия
да бъдеш с него
общуване на повърхността семантика на страха
прозрениес което ще трябвада живееш
в безплътието на твоята
нова пролет
сухото й дърво разпуква
своите пъпки
разлиства се
пуска клони
поиш корените с
пресъхналите езера
на очите си
виждам кръста в зениците
списание „Нова социална поезия“, бр. 20, януари, 2020, ISSN 2603-543X