Валентина Янчева
Дали е Март
Или е Хелоуин
Празникът на смъртта ли
Ще донесе берекет и късмет
Символи изтупани от мазето
Изпразнени от смисъл
Окачени и закичвани
И тук и там някой задава въпроси
За битието
Чопли с игла
Треските от пръстите
И залива с ракия
Дезинфекция на съзнанието
12.2019
Пръстите на баба
Са криви
И моите накланят се
Дядо разказваше приказки
Небивалици възхитителни
И си говореше вървейки през хола
Мърморя си погълната от моя свят
Татко се смееше
Закачаше всички и посяваше усмивки,
Тогава се криех някъде
Сега се шегувам с непознатите
И той е горд с мен
И мама, с която се караме в кухнята,
Всяка е изцедила последната си капка кръв,
с която да обгрижи домашните.
С нея все още пием вино
И плюем в мозъка-
Както казваше дядо-
И с чужди ръце, само змии да ловИш,
Както казваше баба,
Всичко сами.
На коленете ни
Едно момиче и едно момче
И ние мостове
Бентове
И ручеи
На времето
12.2019
Под клоните с листа
– златен ланец –
Пред релсите трамвайни
– безкрайно успоредни –
Като живота и смъртта
До храстите разрошени
В тази рамка слънчеви лъчи
– Призма пречупва светлината-
Стои жена.
Бременна
Жена
Стои
Няма спирка тук
Няма
Съм
Откъсва си листо.
Откъсват се листа.
Отлитат
Мислите – разбита морска пяна на скалите-
Мисли за татко и смъртта
Гледайки природната пауза на мига,
Гледам нея- бременна
В топла, светла есен
Виждам смъртта.
Усещам в този малък миг
Безкрая, който го погълна.
Безкрая, който го очаква-
Безименното още в корема.
23.10.2019
списание „Нова социална поезия“, бр. 20, януари, 2020, ISSN 2603-543X