Валентина Янчева
Провал.
Безтегловност.
Твоето уверение,
че ме приемаш еднакво
при възход и падение,
диша във врата ми
в опит да похити
разумната логичност на моята поквара и себеправедност,
да им отнеме непоклатимата необходимост от мъки, самоизтезания и непрестанни самоизкупления,
и да роди в мен нелогичността и безумието на кръста…
с дъх на лекота и полет…
Дали някога ще стана вярваща?
Тулкандра (Безмълвната планета)
Прегръдка.
Побързани мигове
на достигане
и докосване.
Болка.
Страх.
Агония.
В търсене на намиране и любов.
Път.
Отново се окъпах
в дъжд от самота,
опитвайки се да обичам.
Тази, втората част, ми е нова.
Интересен урок по кръстоумиране.
Без него щях да съм отдавна изгубена и удавена
в блатясалите пущинаци
на чувството, че съм в повече,
във вихъра на перспективите:
Оказа се, че моята вповечност,
всъщност е впомалкостта на другите
Тяхната вповечност,
моя впомалкост.
Моята…
Тяхната…
Тях…
Мо…
М…
Т…
И пак съм просто – недостигната
и там – недокосната…
Освен от Теб.
Докосване в достигнатост.
Обгърнатост.
Любов.
списание „Нова социална поезия“, бр. 20, януари, 2020, ISSN 2603-543X