Валентина Янчева
Утро
на умиране старците почват все да спят
викат: „що така все спя?“
събудили се от смъртта казват: „колко дълго спах“
„работа има да се върши“
а аз все се въртя
мисля насън:
кога ще е утро?
каква тежка, каква дълга нощ
добро утро,
бабо, дядо,
ето, настана утро
колко дълго спах
работа има да се върши
силите ми не са ме напуснали
умът ми е светъл
нищо не съм сънувала
***
прекрасна е кутийката с копчета и конци
в кашона върху бюфета –
това ще е винаги,
няма нищо друго,
искаш да правиш едно, друго –
излишно е
за нищо друго няма място в Бог:
нито за любовта и дружбата,
нито за труда и молитвата,
само за прекрасната кутийка с копчета и конци
в кашона върху бюфета
едно само за правене, едно през векове от безделие:
копчета на блаженството, конци на блаженството,
да прокарваш конци на блаженството през копчета на блаженството и отново
конци на блаженството през копчета на блаженството
***
облаци, пълни с мокър сняг
висят над мен като вимето
на далечни галактики черно небе
скрито е зад тях
провисналото тежко виме
виси над мен като пощенско известие
като борене на вятъра, сондите в земята
нечие реене над паважа
емнат сняг и сняг блажен
прокудена градина, за правдата пострадала
плачеща под вятъра ограда –
къде е твоето утешение?
в сандъци под земята дъбова
превръща се времето в тлен
там е моето утешение за черни дни –
и в черното небе, движено от любовта
Хризантемата е хризантема е хризантема
като теорема
доказана е хризантемата
дойде вечерта
кипна на газта котелката
нежно както се грижат
един за друг пенсионерите
вятърът си играе с лист шперплат
беседват за билото с леко дрезгаво дрънчене
***
почнали да възкресяват мъртвите
и след това ги питат: какво сънувахте?
– белех картофи – отвърнал старецът, мъртъв от тринайсет години
– миех си косата на душа – отвърнал жената, мъртва от три години
и другите отвръщали в същия дух –
някакви битови, нищо незначещи откъслеци
които те си припомняли с труд
всички мислели отначало, че са се събудили от обикновен сън
разпитващите били разочаровани:
искали да научат от тях нещо за смъртта, за това там
впрочем, те и научили, нали
казали им всичко
Вечната нощ
Била е винаги и ще бъде винаги.
Всички спят и винаги ще спят.
Но изведнъж някой се събудил.
Наоколо е вечна нощ.
А той случайно,
безсмислено,
по някаква грешка
се събудил.
Премълчаване
той влиза в стаята.
делнично, сякаш така и трябва,
поздравявам го, за да не го подплаша.
леко мързеливо питам: как е?
все едно без друго като цяло зная всичко.
говорим малко нещо за бита,
сякаш вчера сме се разделили.
докато се занимавам с нещо
питам: баба виждаш ли?
но не мога да разбера отговора.
питам тихо: как е там – добре ли е?
той отговаря. не помня.
всичко е ясно и просто между нас.
моите въпроси са излишни.
напразни са. ненужни.
границата на разума не ще прекрачат отговорите,
колкото и да се стараеш.
поседяхме малко един до друг
просто така
в присъствието един на друг,
видяхме се.
все едно сме само двамата,
а бяхме четирима:
аз, Вечността, Смъртта и той.
но сякаш тези двамата изнесохме пред скоба.
„скучая“ – казвам.
едва забележимо кимна
и бързо сменихме темата,
за да не засягаме това, за което
остава само да се мълчи.
Песничка за завръщането в Питер
аз ще се върна в Питер отново
скоро
когато мъртвите се дигнат от гробовете
много скоро
аз ще се върна в Питер
когато отново станем деца
когато отново ни заобичат разлюбилите ни
и ние отново заобичаме всички които разлюбихме
аз вече почти съм в Питер, да
остана съвсем мъничко
аз ще се върна в Питер отново
когато
израсне нова гора
след няколко поколения
когато
морето отново приближи прозорците ми
след едно-две хилядолетия
когато човечеството ще бъде отмито от лицето на земята
детко, аз ще се върна отново
да изживея с теб най-хубавите си години
ще се върна за да мога отново
за първи път да видя мама
всичко ще се подреди по местата си
всички неща ще се върнат по местата си
и аз ще се завърна в Питер
Превод от руски Владимир Сабоурин
Преведените стихотворения са от новата поетическа книга на Алла Горбунова Внутри звездопада, Санкт-Петербург: Лимбус Пресс, 2019.
списание „Нова социална поезия“, бр. 20, януари, 2020, ISSN 2603-543X