Ивайло Божинов
На ръба
На самия край
Оглушителен звук
Отчетлив и ярък
Натрапчив тъмновиолетов фон
Все по-дълбок и гъст в прозрачното
Получен от гледане право в яркото слънце в зенита му – както детето прави –
През буркан с конфитюр от черна боровинка
Космосът събран в око все още можещо да различава телата през сенките
Косъм разстояние между окото и едно размазано стъкло
*
Привечер на Шабла неспирно вълните бучат
Жестоки свирепи отблъскват
Заглушават всички останали шумове
Потапят ветровете с бързи и силни махове
Гласовития цвъртеж на петнистите жълтоклюни скорци в храстите
Пронизващите тимбали на цикадите
Щурците, откъслечните писъци на други насекоми от дивачките круши и смокините в запуснатия двор
Пробива прибоят през пясъчни пояси, обрулени стари тополи, разхвърляни бунгала, бункер, наклонени бетонови мостици
И шпалирът на онези изправени кафяви двойници на войници – обрасли люспести сипеи – безсилен е да прекъсне прииждането
Веднъж тръгнало никой и нищо не е в състояние да го спре
Тогава ако можеш изчакай каквото има да мине да мине
Изчакай, но само Ной е знаел как
Преди ухото още да е загубило способността си да чуе когато вълните потеглят
Просто да чуе
Спасението не е знание
Хоризонт има, когато не трябва да се спасяваш
Спасяването не мисли за спасение
Спасението е отвъд брега
Разтворил се в мълчанието
Узрял
*
Денем на ръба
Пронизват сврачещите черноопашки на сбор в необятните по височина корони на снажни каваци
Полюшващи се
Преди излитане за Южноафриканския си поход
Цяло огромно ято
Тревожно кълбо от звуковите сигнали на морските дъждосвирци с меки черни огърлици на гушите
и малките водни бикове с остри очи на рисове и кореми загладени с тигрови пера
Чиито пюиит-пюиит и басово ъ-ъ-ъ прехвърчат езерото и се удрят о черночелите сврачки
Скрили очите си зад черни маски, докато готвят малките пойни пиратчета върху електрическите стълбове за рисковано прехвърляне през вътрешното море към пясъците на Калахари
И буболечки всякакви
Лястовички и армия от врабчета
Поток от несекващо цвърчене, жужене, птича глъч, неспокойно вълнение
Трептене на крила, звън на човки, напразни опити за пробив на кората на дървото, зелените листа пазят от нападатели
Звукови диагонали разсичат в противоположни посоки
Щаб с локатори за улавяне на трептения, все още неизучени като радио-вълните
*
Гръмогласният вой наоколо заглушава все по-крехкия глас, идещ от човешко гърло
Венецът на творението трудно удържа прилива на беснеещите вълни
Алгоритмите на търсенето движат ресурсите
Живеенето е по-важно от смисъла
Изкуственият интелект бибитка
Siri механично говори от телефона:
– Съжалявам, задаването на абстрактни въпроси не е зададено в системата. Времето за отговори изтече
*
Момичето пита:
– Когато жената се е хвърляла под мотрисата в метрото сигурно много я е боляло?
Майката отговаря:
– Може би преди това я е боляло повече
Момичето пита:
– Защо Бог ни е създал? Нали Той знае всичко от самото начало до самия край и знае че ще се мъчим
За да гледа как умираме ли?
Бащата казва:
– Любовта е животът
*
Реват вълните все по-глухо
Шумят на вятъра листата
Стволът стои здраво, не се огъва
Листата и стъблото на дървото са едновременно движение и противостоене
Свистенето на водната стихия остава все по-надалеч и потъва надълбоко
Мълчанието е бурно
Мълчанието отваря брега
От бездната най-хубавите песни са излезли
От бездната без звук
Стволът не помръдва, листата неистово свистят
*
Свободното момиче е само
Броди с износени ботуши и палатка на гръб от град на град
Скита се сред хора и домове
Храни се от каквото й дадат
Лете и зиме спи в палатката
При срещите си с хора не иска от никого нищо
При срещите си с мъже не очаква и не задължава
Себеотричане ли е
Свободата
Самота ли е
Свободата
Нищета ли е
Свободата
*
Трудно е да се каже жълтурчето, израсло на прашната пътека
Ще стане ли глухарче преди да бъде стъпкано
Надежда е в началото
Надежда е и в края
Единият брат казва:
– Сега го оставяме
И другият брат казва:
– Сега го оставяме
Не е необходимо братята да са близнаци, за да са като един
Не е необходимо хората да са братя, за да са като един
Необходимо е много повече
Любовта е поселила живота
*
Видях омаломощен човек
Пределно изтощен
Съдбата първо го обнадеждила, повярвал в призванието си
После се оттеглила
Пюиит-пюиит и басово ъ-ъ-ъ прехвърчат езерото
Човекът катери на гръб по един баир гредите за къщата си
Не намери кой да му ги качи, дори и срещу добро заплащане
Би ли се наел друг да строи твоя дом
Би ли искал друг да живее живота ти, ако не си от списанията
Видях го да се превива под тежестта
Човекът лази
Ако гръбнакът му се пречупи, ще остане несвършена работата
Художникът не нарисува съдбата усмихната
Очите му бяха изгарящо светли
Ослепяващи
Рубини
*
Гръб се чупи с удар – отведнъж
Птица се убива с прашка или патрон – отведнъж
Бавната смърт предполага продължително живеене
Продължилото живеене често кривва по животворящи пътища
Когато бащата идваше при сина си на няколко седмици
Сядаше до него
Плачеше десетина минути
После си тръгваше
Безсилните десет минути на бащата закалиха сина за всичките му години
Болката е опора, когато се предава от баща на син
*
Неспокойно вълнение
*
Искам те да слезеш на този бряг, а не да се изгубиш в него
Наистина да стъпиш тук
С гребена на пяната да дойдеш
Както златокосата богиня разкри се от вълните
И лъчите да си играят с криещите се клепачи на слънчеви зайчета
Да ги галят
Да се милват
Вятърът да изсуши и заплете косите детски нежни на кордели в пясъчните мрежи
Нейната къдраворуса на ангел и неговата гарвановочерна на виетнамче
Сега са идеални за това
Да ги вдигне с тях
Да ги залюлее на облаците влюбени
Да се гонят делфини сред вълните
Да се търсят и намират на криеница сред високите тръстики
Да пеят и свирят на небесни барабани
Утринни идилии прозрачни в нечии сънища оставащи неразгадани
*
Морето кипи не спи
Бушува и няма насищане
Влачи камъни миди шелф
Изравя и върти
Пясъка трупа всичко навред
Клони отсечени пънове свлечени кори на повалени дървета почернели подпухнали корени от солената вода
Рубинените капки на отражения по периферията подвеждат за наличие на светлина
Трите лабрадора смело и ловко се хвърлят навътре подстрекавани от целта
Фортуна своенравно заприда
нишките наобратно на нищото
Отплуваш и оплакваш, Сулмонецо от Рим, суровия томийски бряг
Тупти дивото сърце понтийско в чуждия на гета стих
Очистени от нравите и времената кълнят езиците, разцъфват в твойте скърби
Освободени от несгоди са тревогите ти, поглед реещ се високо над паянтовите им постройки
Злочестата ти изгнаническа участ е застъпник за тези, които не могат да не бъдат с теб, до теб
Заедно през мрачното замръзнало поле
Смело в този тъжен край, скован от лед
Стъпили без да се молим отровните стрели да ни подминат
Без да оплакваме през сълзи и с тъги да спорим
*
отпечатъкът му е на брега
тук по западните брегове на Евксински понт заливите бяха
с розови залези
с червени рози
с алени макове
с тях посрещаха и изпращаха
убитите за разказване на вицове
убитите фронтоваци – не с куршум в окопа, а в лагера с пречупени от бой гръбнаци
синовете и дъщерите на индустриалци, кметове, попове, учители, друговерци, чуждопартийци
и самите тях
този бряг сега подриват само вълните и свлачищата се свличат отгоре му
вече не го укрепва всенародната ликуваща песен
не, не го заловихме
нито се саморазправихме
нито обезглавихме самонастанилото се козеглаво добиче с опашка с кървава диря след себе си
заключило заливите ни
запушило залезите ни
драло на селяните воловете
свистяло с камшик над каруците им
множило се по нивите им
секло и гряло се от горите им
хранило се от семето им
селяните се оказаха добрите заварчици в заводите
селяните бяха трудоваците на ленинските съботници
селяните станаха работниците служителите военните
дажбите им бяха
макове алени
залези розови
пурпурни рози
почивайте сега на яхти в пърхащия Пасифик силиконови добре огладени наследници на рогатите ехидни
почивайте в мир
на кораловите рифове
дъщери и синове на Стикс
там по-големи риби вас ще ви обслужат
*
Странстващ албатрос над Южния Атлантик
Седем години в полет сред океанските бури учат се крилете да летят мощни
Седем години съзряват над водната шир неспокойна
Снежнобели и силни криле, кралю на лазура!
С гигантски размах обират пяната на вълните бучащи отдолу щом
Исполинът красиво се стрелне към бездънното лоно на лов
Закърнели, неспособни по земята да ходят, краката са крехки и къси
Безпомощно клатиш се по палубата на пробитите им кораби и влачиш веслата на безконечните си крила – такъв видя те поетът щом
Заловят те бракониерите на тюлени, добрали се до Южния Ледовит океан
Страннико верен спътнико на френските бездни чрезмерни
Подобна е съдбата ти на поваления събрат
Поетът знае, че смелите, когато търпят поражение, както трябва го правят
Пленен владетелю на простора
Присмехулно дюдюкат подире ти беззъбите пияни моряци
Мундщук за лулите си дялат от яките тънки кости на крилете ти
Торбички за тютюн – от кадифената ти плавателна ципа
*
Там където старото Кимерийско море сякаш се удвоява – все едно две морета, разделени от два носа
Така географът назовава двете вдавания във водната полоса
Там където двата континента се скачват
Двата носа – Овнешко чело и Карамбис
Там, между сивите катери на настръхналите им бронирани брегове
В пълно бойно снаряжение, въоръжени до гуши, нащрек, с насочени дула едни срещу други
Пазещи заливите си от двете страни
Там сред голите сурови плата на предбалканската плоча
Където зиме се събират пронизващите ветрове вилнеещи чак от Сибир
Там по плоските високи степи на север където голямата Европейска река
Отваря широка сладководна делта в Евксина
Там гнезди събратът ти, кралю на лазура
Твоята тъмна сянка, нощният ти двойник
Там топли черните си гигантски яйца
Черният принц на Понта
Мазутеният албатрос
*
Там на ръба
На самия край
Преди окото да загуби способността си да събира видимо с невидимо
Има удивително тихи от морето нощи
Тогава най-властно присъства то
Когато мълчи
Сгъстено до пръсване
Напрегнато слуша очакването
Знанието е изтръпване
Спасението е отвъд
Архаично море носиш строгите черти на предците
Най-старите черти в мускулестите груби ръце с широки длани на вечния моряк, задържал се твърде дълго на сушата
Страстните черти
Време му е
Готви се за сетния рейс
44N35E
списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември, 2019, ISSN 2603-543X