Ивайло Божинов
Раздавай се
обещай да учиш, учи здраво, бъди достатъчно добър
за да се разтопиш наред с леда, хвърли огнен пръстен
в дъжда, медитирай спасението си
до последно, вярвай в масовото унищожение
раздавай се, докажи че си достоен, раздавай
умерен здрав разум наред с лудостта
на гладуването, няма място за крави или зелена
революция, сбогом на полуделите клони
едно от желанията ми е да се раздавам, бих
лъснал сребърните порти, бих измайсторил златна
чаша, ще пея на магистратите които живеят
в земя на заблуди, облечени в роби, достолепни
раздай се, докажи че си достоен, отдели минутка
за изтънчения глас на Джаки О и за
принцеса Даяна, маргаритка смазана от
автомобилна гума, давай, бъди достатъчно смел да излъжеш
обещай да разбираш изкуството на
завоевателя, как хората слагат ръка
на сенчестото царство? помагаш ли
да се спасят обречените във Виена?
заслушай се във вятъра който духа под
контрола на технологичните гиганти
кой ще имплантират музика и спомени в
мозъка, имаш ли нужда от поточе, от смокиново дърво?
раздай се за децата които няма на какво
да се възхищават, нито свещена клонка, нито
древна пустош, виждаш ли птицата
стрелкаща се към забрава? о жестока сцена
обещай една последна поставка от кедър, каньон
от папрат, див лос, фалшива археология. Бледа
антропология, измамна психология докато
арката на пророчеството стане тел в сърцето ти
Време е
Време е
да погледнем отблизо
живота, време да изпратим
кошница злато на създателя който позволи на хората
да бъдат щастливи като
човека на луната
Да му се не види, толкова съм богат и известен
че никой не го забелязва,
роден съм в деня когато Хирошима
се превърна в хартиен жерав
Толкова съм добре, толкова съм си аз
Лимоновите дръвчета
в градината ми са на 200 акра,
спалнята ми е съвършеното място
в което да остарея
Истинските милионери и милиардери
които познавам са предимно гневни
и злобни, нямат си поезия
за да обяснят бедността до живот,
не разбират какво е имал предвид Буда
когато е проповядвал да се грижиш
за себе си, имал е предвид да проглеждаш
навсякъде, всичко принадлежи
на теб, джобът ми е пълен с монети
Започни с върба далече отвъд
мола
Не ми трябва Лувър сега когато
отглеждам цветя
в двора, спя до
диви млади ангели
които обожават прогнили зъби
и отворени язви, засявам
розов храст върху пирамида
през юли, колко 7- годишни поети
запазват арогантността си
70 години по-късно?
3:45 сутринта е, позволявам си
и тайм-аут, нека обясня
как автобусът спря в една бизнес
зона и трябваше да вървим за да
прекосим Сена до хотела
където ни казаха
че резервацията била отменена
незнайно от кого
Взехме такси
до хотел на 39 мили
по пътя, на
сутринта открихме динамит
в огромния музей „Орсе“
и стареца който приличаше на
Анри Матис, ретроспекцията на
Дега се отнесе към небето
После бях в Колорадо
на Западния склон, пиех скришно
кани с кафе и пикаех
в езерцето, докато слънцето
се протягаше, ядохме яйца
с бекон, чувствах се като
малко божество, после към къщи
ме бутаха в количка по
коридор на летището във Феникс,
служителят поиска бакшиш
Време е да си подредиш собствения
космос, господ е дявол, човекът е
гибон, сграбчи последните си дни
когато вятърът притихва, сграбчи
дори всеки сантиметър, здравейте вие
продавачи на Шевролет, смъртта ти
е чудна, Джил е с шини,
Том Том се превърна в ленивец,
на Ърни му се роди син на име Ърни
и баща му го застреляха в Корея през
1952, една стара жена
те чака
Ех, човече, време е
да приветстваш гълъб в утрото,
време е да получиш всеки прекрасен дар
от живота, време е за мир
в изкуството на войната, по средата на пътя
през Сена заваля
дъжд, нямаше къде да се скрием,
но нищо, после ядохме
в едно бистро на тиха уличка
ОК, „добре сме“
ми каза Амири,
той беше принца на поезията
който обичаше света, точно това искам
да кажа, твоето „аз“ е вътре
в теб, времето ще свърши
като цветна леха
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември, 2019, ISSN 2603-543X