Ивайло Божинов
В този късен час
ние с тебе сме единствените пътници в търбуха
на раздрънкания метрополитенен червей
Две прилежно сдъвкани човешки хапки
приковани здраво за паянтовите си седалки
(Гарвани разкъсват черния ми дроб)
Все по-често погледите ни се срещат
(Твоето лице е с цвят на череп
махнал своето палто от плът)
и смутено се откланят
някъде встрани
(Някъде встрани където
разни нечетливи тагове
са единствено убежище на смисъла)
чрез мисловната си хидролуга трансформирам
в първокачествен сапунен бaр
натрупваните ти
подкожноразтопени в съешаването на телата ни
имаго-фази
на излишноконсумирана храна
за да почистя
наслоените нечистотийни впечатления
във фугите на моя мозък
Поставя своята ръка
върху вратата на тоалетната
Пет пръста с дълги нокти
лакирани от вътрешната им страна
с нечистотия
Миниатюрнофигурното черноцветоплоско уринаторче
пикае със скрибуцащ звук в гърнето си
Ароматът на препълнен памперс
Тя повдига роклята си на оклюмали цветчета
смъква своето бельо
и поставя голия си задник на тоалетната чиния
Малко след това прегризва свързващата я с плача
омфална връв
и чрез пускането на водата го запраща към пастта на
всичкоядната канализация
По повърхността на второто ми тяло
бих могъл да го наричам и „душа“
е израснала коприва
Множеството жилещи власинки по стеблата и листата ѝ спъват моите усиля да се сближа с останалите влизащоизлизащи въвот живота ми човешки същества
Господи как мъчно е общуването
Хлопане и удряне
ритане и блъскане
страшно зверско и свирепо
биене с чело по неоткрехваща се порта
Все по-често се запитвам
има ли изобщо смисъл да приказвам
с друг освен със себе си
Има ли изобщо
някой сред човеците
с който бих могъл да съм приятел
плужек
когато отворих вратата на банята
голият човек се стресна
и понечи да прикрие срамните си части
със своите отрязани ръце
но те не стигаха дори до пъпа му
но те не стигаха дори до пъпа му
списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември, 2019, ISSN 2603-543X