пружини-жени,
пружини-жени,
пружини-жени…
не ми е в кърпа вързана,
нито в забрадка –
тая мила, тая сладка
тинтява ми притрябва,
за орисници и уруспии,
в приземния мраз на два сладковода
с пуловер на голо
и с кравата Милка в задния джоб,
идвам с отскок и с юнашка засилка
пружини-жени,
пружини-жени,
пружини-жени…
1 Kasım 2010, 20:28
списание „Нова социална поезия“, бр. 18, септември, 2019, ISSN 2603-543X