Ваня Вълкова – Ърбън парфюм

ЪРБЪН ПАРФЮМ / серия мол
Мъгла на границата на сивото и розовото

В ръкавите на МОЛ-а
тихо спотаена, невидима
осезаемо изтичам и се връщам,
заедно с всички аромати, напоили
тестерни хартийки,
приютени и изхвърлени от скука
На тънички извивка, се разпадат,
изпарения от кухненски престилки,
смрад от гнили думи, потни мишци.
червени устни, на жената с лъскави обувки
червени устни, на жената с мръсна блуза
червени устни, на жената с остри нокти
червени устни, на жената от плаката
Утайки от калта, на токчета,
извън града
Парфюм
по-силен от тъгата -,,РОЗОВА ЗАБРАВА“-
това е неговото име.

ЪРБЪН ПАРФЮМ / серия мол-парк 1
ПАРКОМЯСТО=ДОМ

Паркомястото е множество от белези
бързи, яростни, опасни, тихи, неумели
самотно грозни и красиви
Напазарували жени
Напазарували деца
Напазарували мъже
Напазарували субекти,
мъртъв символ на човешката природа
Да бяга
Да купува
Да продава
Да напада
Сивотата, разчертана с жълти линии
Ви приканва
Пазарувай!
Пазарувай!
Пазарувай!
Паркомястото е новият ти дом, човеко.

юни, 2019

ЪРБЪН ПАРФЮМ / серия мол-парк 2
МОЛ-а като риманова геометрия

Момичето-жена
ми подава хартийка удоволствие и незначителна утеха,
че съм тук,
че пазарувам,
че те има
О……колко е самотно в шумният капал на количеството маса
О…… колко неизброимо множество отряди продавачи
Прииждат
Нащрек
срещу плеяда купувачи
Игрови момент /.>/// ====….*///- = . . . –––
Смъртна схватка и усмивки
втъкани в плазматични електрони
тихо, тихо, тихо
течността изтича, утре ще е в друга форма
по-устойчива и тежка.
Момичето-жена протяга 4 ръце с 16 пръстена от огнени фотони Светлината – лъчение на плазмените екрани / най-масивното оръжие убиец на ментална скука и желание за влизане в реалността в която теб и мен ни няма.
О……неизброимо множество
Пълчища от човешки индивиди Красота и надпревара Ухания на немощ и поквара Нишка аромати на забрава и безкрайност свободни електрони, разредени и погълнати от многомерното пространство на забрава
Без рима и без модели.

юли, 2019

ИЗКРИВЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО И НЕПРЕСТАННО БЯГАНЕ

1. Влизане
Дъгите изкривяват
Представите за
утре
съм планирала да видя
ехото от моите думи
Оставя празнини-пространства
без/със
значения
Далеч от мисълта да си закупя тоалет,
без вечер,
от преди срещата със страховете
Отдалеч
Променят
Формата
в която пребивават, изначално
Прекъсване на тишината
Инфразвукова вълна
Извън
Безпокойство
Паниката ме обзе, прибрах се вкъщи
Останах без обувки
токчетата изчертават мрежа
Маркировки в жълто – преминавам – от другата страна
Стената се раздува
Ултразвукова вълна
Разместване на всички пластове
Емоции, плесен от неизказаните думи, тишина.

2. Пространството расте до точката на свиване

Игли – стрели на тъканта
стоманени конструкции – плътност на тъгата
Вечер
предусещаната невъзможност се разрежда,
отслабва
Всички мои мисли са продукт на казаното вчера,
тичам
Достигането до финала на мечтата се забавя
Все повече и повече условия
Все повече и повече прегради
Все повече и повече финални криви
Все повече и повече умора
Все повече и повече
и повече
и
Точка
.
Подготовка за излитане
Разтягане на времеви отрязъци,
фрагменти
от вчера, днес и никога, преди да почна
подготовката за

СТАРТ
.

3. Излитане

Оставям
Всичките заблуди
Отровата тече във вътрешните пластове
пространства-рани
На всеки кръгъл час
сирените за консумация на време
ме пришпорват да не спирам
Тичам
Тичам
Тичам
Краката ми са плаза от месо и кръв
Тичам
Тичам
Тичам
Ръцете ми са електрически заряди
Опасната ми скорост те превръща в маса
ТЕЖЕСТ
непотребност, буря от частици неутрино, падащ ангел
Оставят знаци
Всичките ми сръчности – умения от стари книги – са вече непотребни
Кристално чистите стени – стъкла
през тях не виждаш
своята статичност в надпреварата за невъзможност
да достигна
Себе си, отвъд
Падам
Някой ме държи
Той е
Моето изтляване в което се оплитам, задушава
Викам
на предела
Скоростта се повишава
СИЛНО
Водород и повече тъга от невъзможни връзки
сплав от памет
Вселената ги съхранява
отпечатъци от черен прах – карбин.
По-успешни бизнес – нанотехнологии
Скоростни затишия в пазви време за покупки
Гардероб – тунел
в който се потапям и
избирам
Шапка от графен
обличам
Рокля от карбин
слагам
Диамантената маска и излитам
Пространство-времеви утопии
за непрекъснато говорене и потребление
до точка на излитане по права
на линнейна контрафорсна
СТРУКТУРА
от неправилност
от неутринни връзки – звуци,
разбиващи стените в Ерихон
Нелинейните фрактални форми
се пренареждат повтаряемо и непрестанно
с предвидима определеност, на безкрайното число
изтичат всичките реки и после се завръщат
Нови
по-големи
по-устойчиви
по-дълбоки
с нови организми в дълбините
с нови микроорганизми в плитчините
с нови изпарения от облаци на мисълта,
преди да се превърне в думи на отрова или пепел
Пушеци, витаят в небесата
Страхове и смрад остават на земята.

4. Пясъци и думи

Свръхреалността на куб
в която съм заключена
в стени от мисли
непрекъснато рушащи денем
и непрекъснато съграждащи се нощем
обрамчено пространство, пазещо душата
с дължините на вълни
40 по 40 неделими думи
за живота и смъртта
В стени от невидимите сплави
в безкрая на достигане,
отвъд значението на всички думи
Недосегаемо
Отвъд пустинята на моите думи
Има други думи,
извън
реалността на пазаруването в МОЛ-а,
извън
вътрешните страхове за кратковременни надежди ,
извън
успешните задачи, превърнати във фарове и пътни знаци
извън
придвижването, без посоки, а всъщност по насочена спирала
завръщането в точката на старта, много пъти,
и всеки път
с ново отклонение и деформация в дъгата
един отрязък време,
разрушаване на целостта в евклидовата геометрия
която няма как ме задържа вече
/
Повърхността от макиажни маски се разпада
Правите между които се придвижвам и са предвидими се нагъват
Опорните ми точки се променят и пътуват
Фалшивата река от вързотечни думи се забавя и пресъхва
Урагани натрошават скалната статичност на приемливата опаковка
От бягане и връщане в начална точка краката ми се умориха
Спирам
Обществена лъжа е времето в което пребивавам

–
ще съм друга
–

21-29 юни – 17 юли , 2019

Бележки

1 Карбин Карбинът е алотропна форма на въглерода, основана на sp-хибридизацията на въглеродните атоми. Той е най-стабилният по своята структура материал.Представлява фин кристален прах с черен цвят (плътност 1,9-2 g / cm³), притежаващ полупроводникови свойства. Получени при изкуствени условия от дълги вериги от въглеродни атоми, разположени успоредно една на друга. Карбинът е линеен полимер на въглерод. В карабиновата молекула, въглеродните атоми са свързани в вериги, редуващи се с тройни или единични връзки (полиенова структура), или постоянно двойни връзки (структура с множество тела). Стабилността на неговата структура се дължи на дължината на веригата от въглеродни атоми бе по-малка от 6400 атома. Атомната верига на карбена е микроскопична решетка, много подобна на тази на близкия му братовчед диаманта, но за разлика от диаманта карбинът има 40 пъти по-висок модул на еластичност. Този модул показва коравината на даден материал и карбинът печели първо място. Той е два пъти по-гъвкав и по-здрав от графена. Карбинът има бъдеще в света на нанотехнологиите.

2 Графен Идеалните графени се състоят изцяло от шестоъгълни клетки. Петоъгълните и седмоъгълните клетки представляват дефекти. Графенът е единичен равнинен лист от sp²-свързани въглеродни атоми. Той е една от алотропните форми на въглерода, двумерен вариант на тримерния графит. Той се причислява към ароматните съединения, макар че не е съединение.
3 Диамант (от гръцката дума ἀδάμας – несломим, несъкрушим), наричан също елмаз (на руски – „алмаз“), е минерал, естествен полиморфен алотроп на въглерода. Най-твърдият от естествено образуваните минерали, диамантът, шлифован обикновено с форма на брилянт, е сред най-ценените скъпоценни камъни в бижутерията. Намира широко приложение и за промишлени цели (индустриални диаманти). С кубична кристална решетка.
4 Графит Графитът е сиво-черно непрозрачно вещество със слаб метален блясък. Той е мек и мазен на допир, високотопим и електропроводим. Графитът лесно се разслоява на люспи. При слабо триене, например върху хартия, оставя тъмносива следа. Графитът е алотропна форма на въглерода, която се среща и образува в кристална и микрокристална форма. Структурата му представлява успоредни шестоъгълни равнини от въглеродни атоми.
5 Неутриното са субатомни частици, които не носят електрически заряд и не взаимодействат със светлината. Неутриното могат да преодолеят милиони светлинни години, да прелитат през прах, планети, живи същества практически без да се влияят от природни сили. Неутриното е елементарна частица, която взаимодейства единствено чрез слабото ядрено взаимодействие и гравитацията. Неутриното е елементарна частица (електронеутрален лептон). Тази частица не участва в силно в електромагнитновзаимодействие, а само в слабо и гравитационно. Масата на неутриното е изключително малка. Тя е важна за обяснение на феномена, наречен тъмна материя в космологията тъй като е възможно концентрацията на неутрино във Вселената да е достатъчно висока, за да повлияе на средната плътност. Неутринотата се създават при различни видове радиоактивен разпад. За всяко неутрино съществува съответна античастица, наричана антинеутрино, която също има полуцял спин и е без никакъв електричен заряд.
6 Ерихон Град спомен в библейският текст. Смята се, че е един от най-старите непрекъснато населявани градове на света. В по-стари български източници е посочен като Ериха и Ерихон. В края на 2 хилядолетие пр. Христа. е разрушен от еврейските племена. Според библейския текст в книгата Исус Навин, 6 глава стените на града рухнали от звука на тръбите на еврейските мъже.
6:1 Тогава Господ рече на Иисуса: ето, Аз предавам в ръцете ти Иерихон и царя му и силните люде (в него):
6:2 обкръжете града вие всички, способни за война, и обикаляйте града веднъж (на ден); тъй правете шест дена;
6:3 и нека седем свещеника носят пред ковчега седем юбилейни тръби; а на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците да тръбят с тръбите;
6:4 щом затръби юбилейният рог, щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи, и целият народ ще навлезе (в града, като се спусне) всеки от своето място.

7 Изкушението на Иисус Христос в пустинята е описано в три от четирите евангилия: Матей 4:1-11; Марк 1:12-13 и Лука 4:1-13. След като пости в продължение на 40 дена и 40 нощи, изкусителят Дяволът идва за да го изкупава:
И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб. А Исус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово“ . Тогава като Го възведе на една планина на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече: На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща) и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. А Исус в отговор му каза: Писано е: „На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш“. Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят и на ръце ще Те дигат да не би да удариш в камък краката Си“. А Исус в отговор му рече: Казано е: „Да не изпитваш Господа твоя Бог“. И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

списание „Нова социална поезия“, бр. 18, септември, 2019, ISSN 2603-543X