Борислав Янев, Работник, 27х30см.
Аз не ви видях
вас ви нямаше
улиците бяха празни
магазините – затворени
прозорците бяха чисти
и тъмни
вие бяхте вътре
аз бях на улицата
трамваите ме подминаваха
прозрачни
църквата
беше затворена
нямаше бездомници
аз вървях по улицата
и подслушвах домовете ви
не чух много
мъжко кашляне
детски плач
телевизионен коментар
тишина
тишина
бяхте вътре
някъде дълбоко
в домовете си
навън бях сам
с напразно работещите светофари
с огромните дървета
и един кален плюшен мечок
седнал на тротоара
църквите бяха затворени
но камбаните биеха
на всеки кръгъл час
и как отекваха
гласовете на птиците
във влажната неделна вечер
вас ви нямаше
вие бяхте въглища
които няма кой да изкопае вече
мините са затворени
черният ви блясък
е в музеите
заедно с дробовете
на бащите ви
тяхната гордост
идваше от това
че плащаха с живота си
могъществото на Германия
вие плащате с евра
и садите нови и нови дръвчета
които скриват мините
и заводите
като масови гробове
каквото не е скрито
е музей и театрална зала
изкуството и чистата природа
са вашата религия
фигурките на Св. Варвара
останаха затрупани в мините
списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X