Борислав Янев, Етюд, 160х100см.
Тази нощ ми отвори очите
и няма да спя никога веч
до мен приседна старецът
морето и кое е важно
обичам вълната
обичам вълните
и наистина бих съжалявал
ако ти се спука черепът
или кракът, дори ако обърнеш ценния си нокът
дори бих започнал да се тревожа
нови думи ще измисля за
да ти се извинявам, защото това е любовта
да се греши е на човека присъщо,
да се прощава е едно и също
Можеше да си поет, можеше да си и нещо повече
но предпочете да си влюбен
и като вълните се отдръпваш
и после нямай никой да те гони
започнах нещо, което сам не мога да привърша
и въздухът ще свърши
и когато спиш ще се прокрадвам
като лош заем, който трудно
изплащаш
и въпреки цялата разруха по света
Дори в Москва
ти се оплакваш само и единствено от мен
нека да се гледаме романтично в очите
или пък да отидем някъде другаде
Всичко, което ти трябва съм аз
а всичко от което имаш нужда
е повече въздух и гледане на вълни
затвори очи
мисли си за нещо друго
и нека те целуна
под железния мост
който забравиха да пречупят
задръж си дъха
пусни единствено мен
защото какво са тези думи
когато някой понякога те обича
и този някой ти понякога обичаш
чудя се
кога пръстта ще се разсипе над тила ми
списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X