Борислав Янев, Глава с шипове, алуминий
– Имената – излайва полицай, – кой ти даде парите?
Той не казва нищо, когато малката ръка зашлевява лицето му.
– Чел съм романите Ви – казва хванал тен прокурор, – има нелоши истории в тях.
Той не казва нищо, когато прокурорът му дава огънче за цигарата.
– Той отказа да разкрие фактите – казва съдията, въздиша и нарежда да го отведат.
Той не назова имена.
Той не каза това, което знаеше.
Той не знаеше нищо, но не каза.
Превод от немски Томас Хюбнер
списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X