Борислав Янев, Пироман, 27х33см.
Пролетен следобед в рушащата се читалня
На Златомир Златанов
Пролетен вятър няма какво
Да разрошва белите косми до кожа обръснати
В рушащата се читалня кръстена на последния император
Старият библиотекар се унася прекъсван
Само от случайни пенсионерки най-големият поет
На последната голяма династия
Учителя предпочита да не.
Май трябва да простя
Май трябва да простя
На топлофикация на ченгетата
На олигополите на ремонта на графа
На селския произход на червената армия
На пирамидите в новото строителство
Финансиращи бели партийни каси
На бкп на телекомите на царя на българите
На софийската вода на лондонското сити
На народния писател на кучешките лайна
Неприбрани в надлежни торбички
На педофилите на биотехнологичните фирми
На бпц на национално отговорния
И на национално безотговорния капитал
На бенефициентите на правилните
И неправилните пари на оскарите
Настоящи и бъдещи с парите на данъкоплатците
На белия човек на жената мъж на мъжа путка
На автора на анонимни писма на синдрома на плъха
На културтрегерите на етикетите и бандеролите
На хоросана и лубриканта на българската демокрация
На руснаците на македонците на останките от америка
На домашния майстор на българския етнически модел
На джебчиите на едро на рушащото се ново строителство
На китайския и руския интранет на свободното движение
На стоки и капитали на пограничните телени огради
На ловците на емигранти и осребряеми човешки права
На адибас и панасоняк на високата литература
Финансирана единствено и изключително с правилни пари
На вечните парцалаци на индивидуалната изолация
На академията спектакъла семинара числото пи
На селяните в овчи кожи на комунисти и антикомунисти
На частната детска градина в преддверието на ада
На всеки който се надявам да не ми прости.
София, 10.03.2019
Великденско посещение на Тутраканското гробище
Априлски триумф на зеленината
Зелеви пеперуди над пресни гробове
Безвкусицата на новите плочи край входа
По пътя на всяка плът смъртта сега е
В новото избавлението на първите лишеи
Ръждиви кутии от сирене възлести корени усоен
Мирис на саморасляк орех надигнати гробовни рамки
Пъплене на възбудени мравки паяжина полюшвана от пламъка
Слезнал до буците окислена пръст земна пчела излетяла
Към вечното струене на реката.
Песъка е ухо
Поетите са ченгета
Песъка е ухо
Ченгетата са поети
Песъка пее в пето репеу
на голямата поезия
В страната на добрите
и лошите ченгета
бъдещето винаги е в поезията
синовете на добрите ченгета
са добри пиари
синовете на лошите
нелоши поети
Поетите са ченгета
Песъка е ухо
с допотопни технически средства
записва мисли
дочува стихове
и ти ще се научиш
да пишеш на смартфон
Песъка пее в пето репеу
на голямата поезия
Песъка е ухо
Поетите са ченгета
допитваш се дали можеш да ползваш
чужди стихове без кавички
трепериш да не те оберат
в епохата на техническата възпроизводимост
на кражбата на труд поезия приятелство
Ченгетата са поети
твоето бъдеще бъдещето
на тази страна е в поезията
Поетите са ченгета
Той ченге ли е
Тя ченге ли е
Ти ченге ли си
чух нещо за тебе
ще чуя нещо за него
бих чул нещо за нея
в страната на добрите
и лошите ченгета
Ченгетата са поети
Песъка е ухо
Поетите са ченгета
по сипея на поезията
Ченгетата са поети
бъдещето на тази страна
твоето бъдеще
винаги е в поезията
Песъка пее в пето репеу
на себе си
на голямата поезия.
На едни поети ІІ
Ще се видим в ада
на българската литературна история
аз ще съм в транзитен бежански лагер
Късна игра
Късна игра
на ноемврийска площадка
след смяна на времето останахме
сами ровим в пясъчник с цвят на пепел
гарги прелитат в посока бакърена фабрика
На прощаване. По Езра Паунд, Уанг Уей и Сашо Йорданов
Лек дъжд върху лек прах.
Върбите над Синия лъв
Тепърва ще се раззеленяват
Ала ти, господарю, по-добре да помислиш
За последно питие, защото ще се видиш сам
Щом стигнеш отбивката за Банкя.
списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X