Ваня Вълкова – Пазаруване на надежда

Опакото на хастара или Мозъчна картография
(из цикъла „Нео-Деконструктивистична поезия“)

НЕЯСНА ВЪТРЕШНОСТ
вътре в тъмнината, искам да е светло
отвън мислите-реки

нападат, опустошават, бягат, гният,
пре-раз-предел-ятo свраки
крадат установените, изискващи неща,
на граница, отвъд страха
о…………. само са измамни
конструкциите на мисълта –

лъжат, лъжат, лъжат
бягат – бягат – бягат

ТИШИНА

отвиквам да ги пазя
никога няма да мога да спра тяхното движение!

обезобразяват всяка форма, придобила усет за пространство

бавно, бавно, бавно

удобството се разрушава постепенно и навлизат

страхове,
далеч,
отвъд всяка дума

МНОГОПЛАСТОВА

болка, радост, превъзбуда, уплаха, гордост, завист, ярост, мъка

цялото ми вътрешно пространство е заето,
препълнено от вещите на самотните реалии
ВЪН
изгоних всички утеснения и страхове
ТИХО
найлонови пердета, прозрачни, синтетични мебели за непознати,
улей с изтекла течност на забрава-плазма-кръв
забрадка с електроди-мигрена на забравените революции
ИЗГАРЯ
пепелта от лепкави илюзии
полепва по стъклото на небето
открива моето лице
ЖИВЕЯ
СВОБОДА
белезите на тъгата са изтрити

,,Защото тъгата, която е в съгласие с Божията воля, донася разкаяние, водещо до спасение, и за това не бива да се съжалява. Но тъгата, присъща за света, поражда смърт.“
2 Коринтяни 7:10

15 февруари, 2019

Отровни цветя

Отровни късове от някой,
цветя – отрова в белотата по обяд,
цветя, отломки плът
в прахосмукачката на тишина
в града
оставят мирис на далечна мъка – непозната

–––––– ____ ––––––––………

При приближаването му към мен
изтласква всичко:
мисли, облаци, сапун, хартийки-знаци,
повръщаните думи вчера
И той отваря си устата:

– Да ви попитам нещо?

И казвам

– Да, кажете…

..===–%“?––„$“====== = ………

А времето
от сутринта до качването на трамвая е
по-сгъстено
от времето на неговото казване

Говори наизуст

Снаряди-думи, бързо,
без да разрушава формата
на стереотипа за нещастност
и без да има време да порасне
А лекият ветрец промени
пространствените планове в града
Видях момичета да изчезват в една кола

Под обстрел
човек е винаги нащрек
Не иска да помага
Не създава друго,
освен цветя, отровни-думи
Не преценява
Под обстрел на думи – отровени цветя.

април-май, 2018

Успешните деца

Яростни-удобни и тревожни
Децата от затворените – свръх – луксозни
гета в които няма вход, а само изход
на материалите с които се гради
свят- илюзия- мечта,
сънуват въртележки, от които падат.

Затворете вратата, прозорците ги няма
Бъдете спокойни, денят ви е запълнен,
Няма празнина в която да посеете беля
Колите се придвижват
със скоростта на светлочувствителната бездна
тъгата-страх.

2019

сутрешно писане на поезия

/: ЛЮБИМО, как се казва този цвят?
-: студено сиво с розова мъгла.
/: това е като стих от китайско средновековно стихотворение!
-: да,
на компютърен език е много просто.
web=cccccc
rgb=80 80 80
cmyk=20 20 20 20
––––––––
-: и цифрите, обаче имат поетична структура.
/: ХЛЕБНИКОВ!

Пазаруване на надежда

Небесният магазин
е затворен
вчера
и утре.

Работи,
само днес.

Докато тълпите пазаруващи надежда,
не разчетат,
написаното в пръстта,
винаги ще бъде вчера и утре.

А ветровете
придойдоха.

14 август, 2018

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X