Дългокраки и гъвкави,
високо,
високо в небето
разпиляват
коси зелени.
С вятъра салса танцуват,
а въздишат по слънцето.
Зеленооки.
Грациозни.
Загадъчни.
Душата на земята
калифорнийска
към Бога
възвисяват
тези красавици –
палмите…

 

Мъртвата гора на Big Bear

Хиляди овъглени стволове –
трупове от жестока война.

Плаче земята –
отеква в сърцето ми.

Мъртви дървета.
Мъртви птици.
Мъртва земя.

Проклина земята –
проклина сърцето ми –
на въглен да стане този,
който убие гора!

 

Едно колибри
толкова непредпазливо
във ноздрите на вятъра
се вмъкна любопитно
тази сутрин
той
вятърът
от дързостта му
разгневен
и кихащ
обезумял се мята
сред чаените рози в парка
фееричните им рокли
сега лежат обрулени
в нозете им
Ах
тези голи рози
покрусени
от тази детска безразсъдност

 

Joshua’s Tree

Оранжево-червени канари
и хълмове,
облизани от вятъра,
понесъл огнения дъх
на пясъците долу,
и причудливите ръце-дървета,
към слънцето
протегнати за милост –
в пустинята открих
душата си разлистена…

 

Кактус

Остри шипове
крехки цветове
болезнено изящна
красота
стаена болка
и заплаха
във тяло
от зелена светлина
страхувам се
да го докосна
с любов
ще нараня и себе си
и него

 

Вечер в Лас Вегас

Лилаво синя знойна и хищна
вечер поглъща града
тежък мирис на секс
власт и пари
всеки е никой и ничий
глас на надежда
тръпка за риск и триумф
сладко горчив вкус на живот

 

Пустинята
на глътки
жадно пие
реката във душата ми
оазисът зелен
възкръснал
сред безвремието

 

Тази нощ
бяло седефена котка
кълбо от аромати
пропълзя
по голата шия на палмата
и скочи
през открехнатия прозорец
на съня ми
под острите нокти
на спомените
капе кръв
и неясна болка
за нещо
някъде
някого
безвъзвратно изгубени

Неясен копнеж
разцъфтя
със жасмина под прозореца ми
тази нощ

 

Перо от гарван
кацна на дланта ми –
небето ме докосна…

 

Концерт в Дисниленд

Такава я запомних
до фонтана
приседнала
сред пъстрата тълпа
от детски смях
отсъстваща
Жената слушаше
с притворени очи
рисуваше я музиката
млада
и красива
във слънчев дом
извира
радост
деца
и птици
хармония от чувства
страсти
музика струи
цветя
под палмите
на двора

сега домът за нея
е една количка детска
останалото
останалото е
в душата й
грижливо скътано
и подредено

Капки от залязващото слънце
се търкалят
по сбръчканите скули
и позлатяват
ръцете й
полегнали
две уморени птици
върху пола
от времето на пилигримите…

Отпуснала клепачи,
озарена
от мекото сияние
на музиката
жената се усмихваше на
миналото
и бе красива
толкова красива
защото беше жива…

Жива?…

 

Спомен от Ридондо Бийч

Готвачът виртуозно хвърля
живи
омарите в кипящата вода –
по един на секунда.

Аааааааа…-
отеква писъка им
в още живите –
един до друг
в живарника –
обезумели,
в паника…

Доволни,
клиентите по масите
преглъщат лакомо
и купчината мъртъвци
пред тях расте.

Само едно дете
безмълвно плаче
до остъклената стена
на ресторанта –

толкова убийци
толкова смърт –
непосилно е да се поберат
в едно крехко
детско сърце…

 

In The Death Valley

Слънце убиец.
Хлъзгави пясъци.
Дебнещи змии.
Подлудяваща тишина.
Измамно спокойствие –
като предателство
от приятел…

 

Болка

Прозорец, цвете и котка
ослепели от взиране

подивели от самота
моят дом далече в България

 

Коприва

С малката ми внучка случайно открихме 3 оцелели стръкчета коприва в перфектно поддържания парк на Ървайн, Калифорния.
Рая ме погледна учудено и попита в типично неин стил:
«Бабо, а какво е това?»
Аз се усмихнах замислена и отговорих:
«Има я много в България».
«А, България…» разбиращо поклати глава тригодишното дете, родено в Америка.
Грижливо ги извадих от пръстта и вкъщи ги посадихме в саксия. Поливам ги всеки божи ден и сега зеленеят и радват душата ми, една нежна зелена усмивка на моята далечна България…

Парлива и силна,
зелена красавице,
кой вятър те довея
по тези земи?

Пиеш щедрото слънце,
не се страхуваш
от суховеи,
не те плашат есенните мъгли…

Дрипава,
но горда циганка,
смело надигаш главица
сред този разкош…

А нощем,
само нощем тъгуваш,
само с луната
плачеш без глас…

Чужда земя,
чуждо небе,
зелена изгнаннице,
толкова приличаш на мен!

 

Ървайн, Калифорния
2004 – 2008 г.

 

Ваня Вълкова, Women F

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 16, март, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.