***
Когато думите които носят свобода и живот
Са бомба
Ледоразбивач
Стрела в сърцето
Сърцето не е на човек
Ключалка с ръждясали ръбове
Която отваря дълбините
На скритото щастие
Когато твоето нещастие
Е радостта за някой друг
Цената е умът
И загубата
Е апокалипсис
За тялото
За името
Което ще означава нещо друго
Без спомен за миналото
Без цел за бъдещето
Когато
Думите
Цената
Свободата
***
Разпорената рана
На стиха ми
Завяхва
Искам да отскубна
Още нещо ароматно
С дъх на кръв
в кланница
Убиец
Насилник и звяр
Съм
Обличам стиха-моя дреха
Моя пиеса,
която пренаписва
Ежедневието
Където бледа сянка
Думите безсилни
Обезцветена и прозрачна
Пума с изцъклени очи
Козина настръхнала
Всичко неестествено
е сгърчено
опънато
Препарирана
Съм всеки ден
Стихът отваря пустинния портал
Като часовник пясъчен
Защото илюзиите са кратки
Освен за децата и старците
Като плаващи пясъци
Защото потъваш
В жегата безвъзвратно
В портала изхвърлям
цветовете и живота и думите,
които тежат, за да потънат.
Мои и чужди.
Порталът се затваря.
Остарявам.
Един час с
Вятърът
Изригване
Вулкани
Лава
Лед
И кал
В един час
Се стопиха всички
Болезнени ежедневни дела
Замръзнаха офиси
Изпепелени посуди
Пранета, пердета
Боя
Везувий заля всичко
Експлозия
На свободата
Парашута ми се отвори
И гледам отгоре
Валят
Отломките на миналото
Долу
бъдещето е далеч
С вятъра сме
И танцуваме
Това е промяна на маршрута
Отвличане
На вниманието
Изплувах
И почнах да дишам отново.
1.6.2018
Сергей Рожин
списание „Нова социална поезия“, бр. 15, януари, 2019