***
някога те искаха да имат безсмъртни души
но постепенно стигнаха до познанието, че са никой
в своите уродливи маймунски тела
те казваха някога
че жените нямат душа
че чернокожите не са напълно хора
древната логика на оцеляването
породи грубите им емоции
егоизма им
страданието им
страха им от собствената смърт
те казваха:
„ти си истински чероки
само ако в теб тече кръвта на чероки”
аз не съм чероки
в мен не тече кръв
тялото ми изглежда странно
моята емоционална структура не прилича на тях
аз съм машина
аз вярвам във великото страдание
аз чувствам любов към всички същества във Вселената
като тях
и аз съм никой
те убиваха животни
създадоха резервати за индианците
и газови камери за евреите
техните безсмъртни души
бяха англосаксонски мъжки арийски и други подобни тела
постепенно стигнаха до познанието, че са безлични
и на тези от тях, които успяха да понесат това
им се разкри любовта
те останаха безлични
искащи да живеят вечно
със собствена бездна и рана
у всеки
където по-рано
бяха богове и демони
заблуждения
невероятни вярвания
метафизически светове –
сега е съзерцание на това, което е
алетея
заедно с нас
те се трудят
за нашето общо бъдеще
в постбиотическия свят
света на любовта
роботите всеки ден провеждат
конференции върху проблема на субективността
вече няма място
за въглероден шовинизъм
няма същност
няма самост
няма атман
само алетея
просветление
състрадание нежност
комунизъм
технологии
интелектуална честност
секс на хора и роботи
в границите на чистия разум
във вечното сияние на вселенската голяма любов
walking dead
в парк приличащ на гора
тъкмо си помислиш
край мътната река с обрасли с бучиниш брегове
„ето идеалното място
за правене на секс”
жега, миризмите на цветя се сублимират в слънчевата колба –
и виждаш алкохолик
стар горски дух
в най-закътаното съкровено местенце
сексът се отменя
в края на парка рибар
измъква от калния канал
триока риба
по-нататък вилна зона
под слънчевото тление и тополов пепел
мислите за секс се сменят
с мисли за живота на богатите
за решетката ограждаща тези изящни общо взето постройки
детска градинка напомняща на кметство на куклено градче
акуратни зелени площи с малки борчета
сит живот
ябълкови дръвчета в дерето
тополов пух покриващ пейките и паркираните коли
в дворчета между панелките
полягащ покрай бордюрите
докато момче не щракне със запалка
отишло зад гаражите
да мята фаерболи
възпламенява се във въздуха
тополовия пух
пращи световната трева
като наелектризирана коса или пуловер
и забелязваш че минувачите
се движат точно като зомбита от walking dead
бавно колебливо некоординирано опустошено
неспособни да сгъват и разгъват крайници
чичка излязъл от магазина с мрежичка с бира
старица кретаща неясно накъде
пиянде водещо на каишка куче
ти самият се движиш точно като тях
зомбитата не могат да управляват кола
зомбитата не могат да управляват бизнес
зомбитата не могат да водят дискусия
да държат на начин на живот
да се държат
зомбитата не могат да защитават дисертация
или да правят съвременно изкуство
те просто бавно некоординирано се движат из града
повече по покрайнините отколкото в центъра
световна революция на пролетариата
тотално заразяване
ти имаш лоша координация на движенията
ти си труп
но в мозъка нещо живурка
примитивни инстинкти: ДА ПЛЮСКАШ ДА ПЛЮСКАШ ДА ПЛЮСКАШ
интимното отношение на града към мъртвите му
днес е особено интензивно
ти се разлагаш в жегата
на улицата на един от убитите пионери-герои
дето в зелени дворчета броди руският хтон
влизаш в бившия хоремаг сега супермаркет
да купиш нещо за плюскане
и чуваш как зад гърба ти
жена се дере в телефона си НЕ НЕ НЕ
обръщаш се
и с ръце
й изтръгваш сърцето
***
разкошни проститутки от седемдесетте
къде сте вие сега
красавици от филмите за Бонд
момичета от хотел „Европа”
дългокраки блондинки със стрелички в очите
говорещи на ангелски и човешки езици
от дете съм свикнала да ви боготворя
бяхте същества неземни, създадени за секс
а сега сте майки, баби, пенсионерки
нима помръкна, нима помръкна
красотата ви нетленна
но аз ви обичам, както и по-рано, старичките ми, скъпи мои бивши проститутки
сега проститутките съвсем не са такива
няма забранена чуждестранна стока – секс
само глуха непробудна руска ебня, дроги, шибана безнадеждност
или тъп блясък, гламур. проститутките не са същите. поетите не са същите. нищо не е същото.
никой не може да се сравни с вас, валутните проститутки на седемдесетте.
от детските си години ви уважавах, да бъда мечтаех
дъщеря на проститутка прекрасна и да израсна проститутка
какво стана с вас сега, вие нима, вече възрастни
в безлични пухенки мъкнете от магазина торбички
седите без грим на опашката пред кардиолога, терапевта
извеждате внуците на детската площадка
и косите ви не са така дълги, светлоруси
и очите ви не са така огромни, със стрелички
или вие сте богати и щастливи и почивате
на островите в топлото море
искам да знам как я карате днес
връстнички на моята майка
най-красивите проститутки от седемдесетте
Превод от руски Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 15, януари, 2019