В мъгливия следобед
на Карл Шурц парк
попивам пръски дъжд и
мирис на река
пуерториканки с колички
разхождат приветливи
френски
булдози
два сиви гълъба
надничат
от ръждясалите перила
във водовъртежните ями
на Ийст Ривър
дошъл тук
преди повече от столетие
вуйчо Теодор
ми маха с ръка
дъщеря ми
(която не подозира за съществуването му)
обича да си прави
снимки пред
статуята на свободата

…отронена памет
ентропия на пренесени гени
парадокси на скъпо
платената свобода…

гълъбите-въжеиграчи
продължават своя танц
върху перилата

протягам ръка

 

Сергей Рожин, Глухарчета, намерено стъкло, бял маркер; 120 х 60 х 80 см, 2014

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 15, януари, 2019

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.